*Горчива сълза*

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

-Почакай!Моля те!Обичам те!Не ме оставяй сама,недей,моля те...За последен път те моля!Недей ми причинява това,нима не виждаш и не разбираш колко ме боли?Защо продължаваш да ме нараняваш?!
-Защо всеки път трябва да ти повтарям едно и също,не разбра ли,че не те обичам вече? Колко пъти трябва да ти го кажа,за да престанеш да ме търсиш? Остави ме намира,мразя те,разбери!До болка те мразя!Толкова,че ако можех бих те убил,да не се измъчваш!Но не мога...съжалявам...но бих! Бих!
И той блъсна момичето на земята и си тръгна.Момичето зарева силно с последни сили и крещеше.Крещеше от болка и гняв.И удряше силно земята.Дъждът сякаш криеше сълзите й...
-Проклет да си!Проклет за всичко,което ми причини!Няма да ти го простя!Никога,проклетнико!Дано гориш в ада за всичките мъки!Умриии-и-и-иии...
Момичето се сви на кълбо и легна на земята.Трепереше цялото.И не от студ,а от болка.За пореден път той я унижаваше така.Искаше да умре.Да,той наистина искаше смъртта й.Но как... нали някога и повтаряше,че не може без нея,че умира за нея,че я обича до смърт... Заедно ще умрат? А сега същите очи й казват,че я мразят?Възможно ли е?
Толкова много въпроси,един отговор.Нейната смърт,но тя знаеше,че трябва да продължи да се бори,но как,като той бе всичко за нея,заради него се отказа от всичко,което обича,за да се посвети изцяло на него,да се отдаде на неговата любов...А дали? Нима той я обичаше с искрена любов? Сигурно не е вярно,та той се кълне,че я мрази,че иска да я убие...
Тя леко се изправи,но усети силна болка в корема.И ръката й беше цялата в кръв,наранила се е,а дори не е усетила.Но не я болеше.Сърцето и душата толкова я боляха,че не можеше да мисли за друга болка.Душевната,тя е неизлечимата болка.И момичето,прегърбено тръгна някъде,и тя незнаеше накъде,просто да се махне от това място,което я убиваше още повече.
Толкова много път извървя,толкова сълзи изплака,и очите й се подуха.Валеше силно,духаше силен вятър,а момичето беше с разпокъсани парцали.Вървеше сама из пустите улици и го проклинаше наглас.Толкова болка й причини,а дори незнаеше защо така постъпи с нея.Той така не й каза.И това я убиваше.
И вече стигна на пресечка от дома си."Но какво да правя там,нима някой ме чака? Дали..."-мислеше си тя,но все пак тръгна натам."Обичам го,обичам го,обичам.." и тя беше прекъсната от колата,която мина през нея.Беше черна кола.Момичето остана на пътя и все още дишаше.А беше толкова близко до тях и никой не излезе при нея,никой не я потърси.Тя нямаше сили да се изправи и да извика помощ."Да,те не ме търсят.Не ме обичат.А аз обичам него,обичам..."-и момичето издъхна.До последно повтаряше колко го обича.А колата,която мина през нея не се спря,а продължи,само на воланът капна сълза и се чуха думите:"Прости ми,и аз те обичах..."

[taina_maina]

 [reevvv] [reevvv] [aaaaaaaaaa] [aaaaaaaaaa] [pisna miii] [pisna miii] [reeeev] [reeeev] [sad3]

Мнооого красиво и тъжно!!Ох побиха ме тръпки чак! [sad3] Едно голяяямо Браво от мен!!  :flowers: :kissoflove:

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Радвам се,че си направила труда да го прочетеш,мерси  [heart__]

[ivalenny]

 [reevvv] [reevvv] [aaaaaaaaaa] [boii]

Ама как може....разплака ме... [heart__]
Този е за убиване главния ти герой....


Иначе прекрасно...Както всичко твое!Браво!

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Мерси,миличка... а главният герой наистина е за убиване,ама няма как  [confused]

[Shady^]

[reevvv] [reevvv] [aaaaaaaaaa] [boii]

Ама как може....разплака ме... [heart__]
Този е за убиване главния ти герой....


Иначе прекрасно...Както всичко твое!Браво!