остават 5 дена. на 5ти сутринта ми тръгва рейса. за Монтпелие. странно. исках толкова много да замина, още го искам...но чувството, което изпитвам от 10 дена насам е трудно да се опише. чувам се с приятелите и познатите й им казвам "хора, остава 1 седмица, дайте да се видим...". тва да го кажеш е ужасно..мама и тати също са адски нервни..и тъжни..но в крайна сметка нали всички го искахме ? аз вярвам, че ще се справя...и няма да ми е лошо там. градът в който отивам е много хубав, вече познавам едно момиче и момче от там, запознахме се на морето, та дори ме докараха до София вчера с караваната си...като отида поне ще има някой който познавам...няма да съм чак толкова сама...но хора, адски ме е страх бе ебати...
искам да кажа на хората от стихче...че с удоволствие прекарвах времето си в този форум и ще продължавам да го правя от залата в университета, няма да ви напусна завинаги, но няма да мога да бъда и много активна. ще мога може би да изпълнявам до някъде задълженията си, но ако желае Иво може да намери и друг главен мод..аз не се отказвам, както бях писала..но на ден да имам по 1-2 часа максимум за интернет, та както прецените
)
който иска ще си пишем, ще пращам снимки...имейлът ми е
boginqta@gmail.com оф дори не знам защо го пиша това..такава депресия ме е налегнала...толкова ми е объркано в главата...няма да видя повече и жената , която обичам...или поне не до Коледа..когато мисля да отида при нея живот и здраве на о.Тенерифе...абе чака ме абсолютно различен начин на живот...моля ви само да ми пожелаете късмет..