Утре ще е късно

[Gentiana]

Сълзичке моя -слънчево дете,
по скулата на времето
се стичаш.
Със пръстчета
от луд възторг
крадеш
красиви чувства
и в букет ги вплиташ.
Душа на ангел
в твоите следи
оставя нежни рози.
Пеперуди
умират от любов,
от тях нощта
тъче си дреха
и се смее лудо.
Бокал със вино -
чаша от кристал
поднася вятърът
към плахите ми устни.
Чаровен е,
привлича ме,
без жал
ще го последвам...
Утре...
ще е късно!

[ilusia]

утре ще е късно и - уви,
виното ще цъфти на твойте устни,
плахо ще се усмихнеш, мимолетно...
бързо ще сложиш дрехата, изтъкана през нощта
и ще заминеш тихо, с бокала в ръка
към твоята прекрасна съдба...
и само спомен див и красив
ще напоня за руйното вино,
изпито през нощта,
под листа
на детелинова мъгла.

[Gentiana]

Тихо ще замина - това е вярно.
Дрехата на нощта ми приляга добре.
Виното в мен се разлива коварно
и прави слабо ранено сърце.

Мъгла детелинова ще ме прегърне
и ще ме носи далече, далеч.
Няма копнежът сломен да се върне.
някой разкъса го с дяволски меч.

[ilusia]

щом е с меч, дявол не е бил -
дяволите ходят със огън и плам.
само ангелите защитават
със меч, пък макар и със кръвта облян...
копнеж - казваш - няма?
о, нима? НЕ, това е само поредната игра...
и ще се връщташ тихо, нежно в мрака,
и в окото на пеперудата...
вместо мартини, ще поръчаш
едничка детелинова мъгла

[Gentiana]

Да се връщам?! Но защо?
Чака ли ме някой тука?
Детелинова мъгла
тегне в тъмното от скука.

Наиграх се, стига- днес
искам просто да забравя.
Губя смисъл , интерес.
Искам всичко да оставя.

[ilusia]

чакана - нечакана,
ти идваш - ей така, на шега
разбиваш мъжките сърца...
защо, кажи, след като руино вино пи,
си тръгна на сутринта и дрехата от нощта облече -
дреха, родена от смърта на пеперудите -
смърт, породена от любовта на лудите...
игра - ми казваш - всичко е било...
игра на бинго -
ти печелиш! браво!
ала запомни:
печелившият често губи много,
но спокойно, малка моя,
за рождненият ти ден ще ти купя аз
един скъп подарък от мен:
един парфюм във шишенце с пепрудено око
на ухание във нощта,
ухание на детелинова мъгла  [shame]

[Gentiana]

Вярно ли ще ми купиш такова?!.....
Уау, страхотно!
Сигурно ще е нещо изключително  [намиг] [think].
Ама да не забравиш... [cry]

[ilusia]

 :kissoflove:

[Dalechen]

Илюзия , изненадваш ме много приятно :) с тези стихове

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Днес живеем, че Утре не идва...
Ти не ще да живееш цял ден,
че с нощта днес денят си отива,
топъл Час се обръща в студен...

Днес живей - зная - тъй е предречено:
и на мен, и на теб, и на нас...
Без сълзи да прескачаме пречките,
срещу тях да извикаме с глас!

[Gentiana]

Днес живеем, а Утре е в джоба
на съдбата. Тя знае , аз - не.
Нощ и ден се повтарят до гроба,
татуирани в мойто сърце.

Днес е твърда протеза за чувства,
ампутирани в битка за глас.
Не научих проклето изкуство-
да живея студена и пас.

И не плача, не ми и отива,
но не съм камък твърд и суров.
Всяка клетка във мене е жива
и е пълна до горе с любов.

[ilusia]

Илюзия , изненадваш ме много приятно :) с тези стихове

благодаря ти много си мил  [shame]