Какво чувствате,когато...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

... се сетите че един ден ще си идете ей така ... Изпитвате ли страх или някакво друго чувство и какво е то ? От каква смърт се страхувате ?   [oops] [oops] [oops]

[Bonita]

 [confused]повече се страхувам от мисълта да загубя близките си [think]

[SLaDuR]

не се страхувам от нищо...  :p

[angel_of_darkness]

Като малка много се страхувах от смъртта. Не можах да приема мисълта , че както си живея, смея се, веселя се и изведнъж просто ей така ще си отида. Ще затворя очи и ще заспя... завинаги. Веднъж дори се бях разплакала, плачех безутешно и когато майка ми ме попита какво ми е аз й разказах всичко. Никога няма да забравя какво ми каза тя "Животът е пред теб. Ще ти се случат толкова хубави неща. Не мисли за това отсега. Дотогава има много време". И от тогава не мисля за смъртта... знам, че ще дойде някой ден, но не я чакам. Сега наистина по-страшно за мен е да загубя близък...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Като малка много се страхувах от смъртта. Не можах да приема мисълта , че както си живея, смея се, веселя се и изведнъж просто ей така ще си отида. Ще затворя очи и ще заспя... завинаги. Веднъж дори се бях разплакала, плачех безутешно и когато майка ми ме попита какво ми е аз й разказах всичко. Никога няма да забравя какво ми каза тя "Животът е пред теб. Ще ти се случат толкова хубави неща. Не мисли за това отсега. Дотогава има много време". И от тогава не мисля за смъртта... знам, че ще дойде някой ден, но не я чакам. Сега наистина по-страшно за мен е да загубя близък...

Аз също бях точно така...като малка много се страхувах,но сега разбрах,че няма смисъл.И да се страхуваме и да не се страхуваме,и нашият час ще дойде.Живей за днес...дори да няма утре  :)

[Angel_Eyes]

От нелепа смърт.....

Кой не го е страх от смъртта......разбира се и мен ме е страх по някакав начин...най-вече за това, че незнаеш какво всъщност е.....винаги ни е страх от нейзвестното...., но в същото време тя е съвсем естествено нещо както и раждането...Смъртта е най-сигурното нещо в този живот....

Вече няколко пъти съм била много близки до нея.....и просто я приемам.......

А най - много ме е страх от загубата на близки хора...

[alL I aM]

Страх от смърта ... Не по скоро от това какво се случва после ! Както каза Angel_Eyes Хората винаги са се страхували от Неизвестното и от това ,което немогат да разберат ! Дали се пренасяш в друго измерение . Отиваш в рая или просто живота ти огасва като изгоряла свещ ето от това ме е страх ! Дали Душата наистина е безсмъртна и вечна дали има рай и ад това са въпроси на ,които никой няма отговор колкото и теории да има по тези въпроси ! Според мен ето от това се страхуваме от неизвестното !

[Boss_baby_MM]

Страх ме е от това, че ще изгубя всички хора, които съм обичала и за които съм била готова на всичко. И че ако си отида преди тях ще ги боли много за мен!

[angel_of_darkness]

Иска ми се да вярвам, че има рай и ад... Може би малко ме е страх, че ще умра и..в един момент ще се окажа в ада... Ще се окаже, че приживе съм била лош човек.. [confused]

[OvCeL4EnCetO]

Дано да нямам за какво да съжалявам..за това се моля!

[merita]

Дам често си мисла за смъртта. Страх ме е. Неискам да умирам неискам и хората около мене да си идат. Как къде ще ида ако се прерода искам пак в моето семейство и с моите приятели неискам други хоранеискам друг любим. Как така ще си затвора очите и няма да ги виждам повече каккккккк ще плача. А ако си ида искам да си ида млада и ей така изведнъж без никой да очаква.

[Dark_girl]

Знаете ли мили приятели, понякога се оглеждам... и забелязвам колко мн хора си мислят за смъртта, вълнуват се от нея и говорят за нея...и колко малко мислят за живота... и хайде вместо всеки да си мисли как ще умре...да мисли какъв живот ще изживее и какво ще остави след себе си...и въобще колко пълноценен е животът му
защото ти си един от всички... ти ще умреш, може би утре, може би след 10 години а може би след 17...след 23...след 54...след 60...защо това трябва да хвърля черна сянка върху съзнанието ти...не позволявай целия ти живот да мине в запитване какво има след живота.Радвай се на него и го изживей стойностно
И аз като малка се страхувах от смъртта даже много...и в един момент се сблъсках с нея и това ме накара да оценя живота/за започна да живея истински и да се радвам дори и на малките неща...
това е от мен мили другарчета :)

[FALLEN]

Смъртта..И аз като всяко дете съм се страхувала от нея,сега обаче не толкова...
Мисълта ме плаши,не самата смърт.Това,че незнаеш къде,кога и как ще си отидеш...дали ще кажеш на хората,колко много ги обичаш...Страх ме е да си го представям,защото няма да е така....
Но повече ще ме боли ако загубя любим човек.... [knife] [not fair] [not fair] [not fair]

[OvCeL4EnCetO]

Знаете ли мили приятели, понякога се оглеждам... и забелязвам колко мн хора си мислят за смъртта, вълнуват се от нея и говорят за нея...и колко малко мислят за живота... и хайде вместо всеки да си мисли как ще умре...да мисли какъв живот ще изживее и какво ще остави след себе си...и въобще колко пълноценен е животът му
защото ти си един от всички... ти ще умреш, може би утре, може би след 10 години а може би след 17...след 23...след 54...след 60...защо това трябва да хвърля черна сянка върху съзнанието ти...не позволявай целия ти живот да мине в запитване какво има след живота.Радвай се на него и го изживей стойностно
И аз като малка се страхувах от смъртта даже много...и в един момент се сблъсках с нея и това ме накара да оценя живота/за започна да живея истински и да се радвам дори и на малките неща...
това е от мен мили другарчета :)

права си...знаете ли,хора,трябва ад сме максимално Хора през целия си живот,не заради нас..заради другите...онези други,които ни обичат уважават и се борят за нашата любов... [heart__]

[slunce]

Страхувам се че не знам кога ще е ,че е неизвестно,просто загадка
Не искам да умирам
Когато в последно време умряха толкова хора които обичам,все повече се сещам че никой не е вечен
Страхувам се от неизвестното  [sad3]
и все си мисля дали има нещо след смъртта [mhmm]