Какво чувствате,когато...

[nevitooo]

Аз знам,че рано или късно всички умираме и мисля,че съм го приела до някаква степен-все пак всичко си има начало и край ,но не искам да умирам не само заради желанието ми за живот,но най-вече заради мъката която ще причиня на блиските ми  и на хората,който  ме обичат.Но и аз мисля,че наистина е по болезнено да загубиш близак отколкото самия ти да умреш. [knife]

[medenata]

Ем мн мн не мисля за такива неща....Сдухват ме  [confused],но сега като се замисля не ме страх  всеки ще си иде от този свят надявам се само поне МЛАДИНИТЕ да си изживея...  [lol]

[nevuzmojno_sexapilna]

малко е тъпо но се страхувам от болезнена смърт,ако ще умирам не искам да ме боли [shame]

[Unforgotten`feeling`f]

Страшно много ме е страх. И аз не мога да си представя, че един ден всичките ми чувства, спомени, мисли ще се стопят и ще остане само едно безжизнено тяло от мен...Че всичко свършва,че няма да мога вече да обичам, да съм с близките си, да дишам...Толкова ме е страх  [confused]

[Katenceto]

Не ме страх от смъртта, а от това как ще умра   [oops] [oops] [oops]

[hixtima_89]

страх ме е от смъртта,или по-скоро от това,че ще изгубя близките си... Вече изгубих баща си.... и само аз си знам как го преживявам.... Всеки ден си мисля за него и не мога да повярвам все още,че го няма сред живите... Не знам как бих преодоляла и още една загуба... Но рано или късно,всички ще отидем там...  Страданието и болката остават завинаги в сърцата и душите на останалите...

[extina_talks]

Страхувам се, че няма да оставя нещо след себе си и бързо ще бъда забравена. Страхувам се, че живот ми ще бъде напразен...

[`Amy_Lee`]

Не се страхувам от смъртта.Мога да кажа дори че ми е интересно,защото съм слушала толкова много.. (ПБС например) .. но никога естествено не бих сложила сама край на живота си,защото той така или иначе ще свърши все някога.. :) По едно време се бях замислила върху това: "Всеки знае,че ще умре някога.И с времето това "някога" придобива смисъла на "никога"...Кажи му обаче.. "Утре..." Незнам колко хора му разбират смисъла,но мен доста ме накара да се позамисля..мислих мислих и тогава точно установих че не се страхувам от собствената си смърт,докато за смъртта на близък човек..тогава сигурно ще бъда съсипана..не знам дали ще преживея смъртта на някой от най-близките ми  [confused] [shame]

[OvCeL4EnCetO]

Най ме е страх да не се случи докато още имам какво да кажа на света...да не ме забравят или да си ме спомнят само с лошо...аз обичам живота си или поне така беше доскоро....и мисля,че точно сега загубата му няма да ме нарани...страхувам се да е нараня другите около себе си..аз съм готова да си отида,защото вече направих това,което трябваше и мисля,че някой ден ще бъда разбрана...готова съм..

[Rainbow]

Смъртта на близък човек е по-страшна,вярно...
не знам,стига да не ме боли......не ме е страх. [lol]