Лесно ли се забравя любим човек от миналото?

[NoMore]

Ако не го забравите, лесно ли продължавате напред?

[Attention]

Щом човекът е любим значи не може да се забрави никога. Ако е някой, който просто преминава в живота ни - времето ще заличи как изглеждат неговите очи  :)

[Qween of the black hearts]

Щом човекът е любим значи не може да се забрави никога. Ако е някой, който просто преминава в живота ни - времето ще заличи как изглеждат неговите очи  :)

много мъдро казано

[Attention]

Благодаря. Наистина е така, мисля, че всеки от нас е разбрал, че любимите хора не могат да се забравят. Не случайно се наричат любими  [heart__]

[MoonLight]

Не, за жалост. След първите няколко седмици идва момент, в който се чувстваш толкова сигурен, че си превъзмогнал този човек. Обаче това чувство е много лъжливо.. След  няколко дни отново се сриваш.. И тогава вече започва истинската борба. :)

[Don_NUTSO]

Не.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Не не можеш да го забравиш колкото и да ти се иска и дори да си мислиш че си винаги има от онези дни в които сърцето само си кърви и дори и да не искаш очите му ти парят съзнанието през час... Най-лошото е когато дойде съня и не можеш да го спреш защото не си в съзнание и искаш да се събудиш а понякога не искаш и е толкова страшно защото този който сънуваш не е до теб и никога няма да бъде, защото си му позволил да влезе дълбоко и да те пари всеки път когато поиска, не не се забравя защото винаги мислиш какво си можел да имаш и какво си сгрешил а всъщност може и изобщо да не е в теб проблема...

[kalista]

Не се забравя, а се преодолява. Но ти трябва нещо /било то чувство или човек/, с който да го заместиш. Тъжната истина!

[chocolate_fairy]

Не се забравя, а се преодолява. Но ти трябва нещо /било то чувство или човек/, с който да го заместиш. Тъжната истина!

И аз съм на същото мнение. Клин, клин избива. Важното е да се намери подходящия.
Тези от миналото по-добре да си стоят там. Има защо да сме им били печата "бивш/а"

[DeTe_Ha_Xaoca]

Не се забравя, а се преодолява. Но ти трябва нещо /било то чувство или човек/, с който да го заместиш. Тъжната истина!

И аз съм на същото мнение. Клин, клин избива. Важното е да се намери подходящия.
Тези от миналото по-добре да си стоят там. Има защо да сме им били печата "бивш/а"

А Рали колко си права, чак ми стана по-леко

[MiMiToOoOo]

Понякога успяваш да го забравиш, когато се появи друг /клин-клин избива/, но най-често забравяме лесно, САМО, когато ние сме сложили края...Зарежат ли ни нас, рядко се получава:) Досега все аз съм слагала края /дано и занапред е така..всъщност дано не се слага край [lol] отплеснах се [shame]/.
Обичала съм силно, но щом съм слагала край - чувства вече е нямало...И може би, не, със сигурност, ако мъжа е показвал, че не му пука, е нямало да ми е толкова лесно. Убедена съм в това. Но понеже никога не е ставало така, съм си продължавала напред и няма човек от миналото ми, който не съм забравила... Винаги важи това правило, такива сме хората...глупаво, но факт [confused]

[chocolate_fairy]

Най-лошото е, че винаги има един, за когото споменът винаги преследва като призрак... дори и след много години. Аз лично си имам 1 такъв.

Това, което Мимито е написала над мен, все едно аз съм го написала, толкова ми е близко, само, че аз бих добавила, че има един човек, към когото (въпреки че го отрязах от живота си) все още тая нещичко за него. Може би е бил наистина любим... по-различен от всички останали.