Сонет 1 (Мъка)

[balrog]

Колко е ужасно и празно,
когато теб те няма,
когато чакам, а напразно,
да бъдем с теб отново двама...

Студена болка ме облива,
когато с мислите към теб летя
и плача със сълза горчива,
а в съня си подарявам ти цветя...

Къде са, твоите добри очи,
чийто поглед да ме стопли
и като слънчеви лъчи,

да стопят сълзите мокри,
а любовта на воля да хвърчи
и  да ни сбере под своя покрив.

[D`Eva]

Нима под покрив се събира
желанието на сърцето
Това , което там извира
не се побира и в небето :)

[`Fallen_Angel`]

Някъде наблизо :)
Всичко, което човек отчаяно търси, е някъде наблизо


Нежно стихче. Сетих се за парка във Видин, когато валеше дъжд...нищо общо със стиха, обаче...  [lol]

[balrog]

Нима под покрив се събира
желанието на сърцето
Това , което там извира
не се побира и в небето :)

Права си, но продължавам с опитите [heart__]

[everlasting]

О, на мен много ми хареса, поздрав, ей сега отивам да видя и втората част, горещ поздрав, разчувства ме  [cvetee] [a taka]

[balrog]

О, на мен много ми хареса, поздрав, ей сега отивам да видя и втората част, горещ поздрав, разчувства ме  [cvetee] [a taka]

Ласкаеш ме, everlasting (love) [heart__]

[balrog]

Някъде наблизо :)
Всичко, което човек отчаяно търси, е някъде наблизо

Така е, но не винаги виждаме това, което трябва да видим..... :)