Само споменът те боли

[Gentiana]

Не съм там...
Виждаш само името ми.
Искаш да ме докоснеш,
но си забравил
как се прави това.
Стига тъпи лъжи!
Докосни,
докосни,
докосни
прага на болката,
в очите на неродени мечти
и го оцвети в розово.
В тишината от думи вали
зелен дъжд от лъжи
и в локвите жабите бягат,
за да не загубят
своите спомени.
Казваш ми,
че мислите ти са мои,
а си ги скрил
под лавина от камъни.
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...

Но изчезна...
А сега само вали...
Болезнено!
Ранена!
Предадена
от себе си само...
Сякаш съм неродена!...
ако от обич съм правена,
ако съм опростена...

[Gentiana]

Опростена си
от обич направена.
Напразно се предаваш сама.
Вали.
Чувстваш се изоставена.
Всеки носи свойта вина.

[Don_NUTSO]

удивително ...

.... Казваш ми,
че мислите ти са мои,
а си ги скрил
под лавина от камъни.
Всеки миг ще ме затрупаш
със тях
и душата ми само -
гълъб бял
ще отлети
до небето на нашето
ВЧЕРА,
където още ме обичаше
Ти...
Не съм до теб...
Само споменът те боли.

[Gentiana]

Благодаря, шефе [smile2].
Това ,че отново съм написала нещо, което те впечатлява, изключително ме ласкае... :kissoflove: