Чакам следващия ден

Started by PurpleANGEL, October 19, 2005, 01:23:58 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

PurpleANGEL

Скреж стъклата замъглява,
пак студено взе да става,
дърветата потънаха във сън,
студ сковава вятъра навън.

Вътре също е студено,
макар още да стои в зелено
моето поле, наречено душа
и то е заразено от студа...

Слънцето не дава топлина,
само пръска свойта светлина,
и гледа всичко от високо,
свети над полето ми широко.

Но не ми е нужна светлина,
щом ми липсва твойта топлина.
Искам да потъна в мрака непрогледен,
че живота ми без теб е много беден!

Още те усещам да стоиш до мен,
а вече чакам следващия ден,
в който с поглед ще докосна
фигурата ти така прекрасна...

DEVIL_IN_HEAVEN

QuoteНо не ми е нужна светлина,
щом ми липсва твойта топлина.
Искам да потъна в мрака непрогледен,
че живота ми без теб е много беден!
Много добре си го казал! [cry] Много истинско!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mery-jein-baby

Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

SteeleR


dodic

Понякога, от себе си се скривам