Тишината

[krasimir]

Тишината
тази нощ,
на прозореца
рисува.
Тъжна луна
и безброй
ярки звезди.
Уморени очи
от взиране,
търсят твоите следи.
Не мога
да ги изтрият.
Ще те чакам
да се върнеш ти.
Улици смълчани
отдавна сладко спят.
Безмълвна тъга
ме прегръща,
с ледени пръсти
души ме.
Толкова
тежко се диша.
Спри. Остави ме.
Тичат мислите ми
объркани.
Като побеснели
кучета лаят,
разкъсват парчета
от плътта.
Чувствам се празен
изгубих мечтите.
Прах бездомен,
вятърът ги разпиля.
Остана ми
един прозорец,
с бяла луна
и рой запалени
звезди.

[{dulgokoska}]

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]
Тишината ти тихо говори, нали...
Кучета вият... лай в тебе кънти...
И търсиш все нещо, а няма го просто...
Да мислиш не можеш... шумът те залоства...
Тишината крещи ти, не вярваш... боли те...
Тъмата блести ти... заслепява очите...
И следите прикрити ти се звънко присмиват...
Рисунки... картини... пред теб се размиват...
Заспалите улици в съня си те гонят...
Сладки приумици изземват, не молят...
И чакаш ли, чакаш... все по-безнадеждно...
Мечтите, следите... дъхът ти тъй тежък...
Аномалии страшни, изграждат света ти...
Новости прашни... прозорец безпътен...

[krasimir]

Много си права......
Благодаря  за стихчето!

[Cat]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

нежно, много нежно!

[Gentiana]

Този път си надминал себе си, Крас!!!
Браво!
[flowers]

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [cvetee] Браво!!!!

[krasimir]

Благодаря на всички!  :)