Безпределността на разума е предела на познанието.

[D`Eva]

Яя тука философите да си кажат мнението като как разбират тази мисъл :) Един познат я изказа , аз не съм съгласна ,че човешкия разум е безпределен .

[stranger]

А защо реши, че е имал предвид безпределен (буквално) разум?

ПП: Ако ми беше малко по-така разумът, можеше и да успея да обясня какво е искал да каже, но уви, моят предел е на малко по-ниско ниво, което ми дава възможност само да си го въртя в главата, но не и да го изложа  :)

[Angel Soul]

Бих могла да интерпретирам мисълта като "познанието се определя от човешкия разум, които няма граници", но пък никога не съм обичала литературни анализи от сорта "тук авторът е искал да каже..." (понеже не съм авторът все пак). Ако е така, не съм съгласна.

Човешкият разум си има граници и те се определят от строежа на мозъка и от човешкия опит. Първото определено има граници, второто - също. Така че е излишно да се правим на Господ, приемайки че познанието, което (евентуално) можем да придобием е безгранично.

... Аха, още една вметка! Познанието се възприема чрез сетивата, които както вече знаем, са 1.несъвършени, 2.недостатъчни 3.понякога изкривяват образа на действителността.

[Zatoichi]

Времената се менят,а следователно и човешкия разум.Преди човека е измислил колелото,меча и т.н. развивал се се ,равивал се е и е открил пеницилина,изобретил е компютъра,колата,самолета и т.н.Ако човешкия разум се мени,то се менят и неговите граници,в такъв случай има ли той някакви граници,отвъд които не би могъл да достигне...Нека не забравяме и факта,че използваме доста малък процент от сивото си вещество.Вероятно след още няколко милиарда години ще съумеем да се научим да използваме поне 50% процента от мозъка си  [lol]
Съгласен съм с мисълта поставена като тема.

[Angel Soul]

Еволюционно погледнато - може би, но съотнесено към един настоящ отрязък от време, разумът е ограничен.

[Zatoichi]

Да,но темата за настоящ отрязък от време ли е или се отнася за по-общото?

[SteeleR]

Яя тука философите да си кажат мнението като как разбират тази мисъл :) Един познат я изказа , аз не съм съгласна ,че човешкия разум е безпределен .

Щом смяташ, че човешкият разум не е безкраен значи му слагаш някакви граници... било то края на вселената или скоростта, с която се движи колата ти... за теб 2 пъти по-голяма скоро би било нещо немислимо ... както и разходка извън Вселената.. нали така.. това са границите на човешката мисъл... ако аз вярвам, че след края на вселената има нещо друго.. то разходката там не би ми се видяло невъзможно.. или пък да си яхна метлата и да се състезавам със самолетчетата навънка...
Реалността, в която живее всеки един от нас... неговия мироглед и усещане за заобиклащия го свят.. това е границата на разума... границата, до която стигат неговите познания и мечти... до която стига самия той.. и след която е невероятното и немислимото...

Имаше нещо като поговорка, която гласеше следното: всички хора знаели, че това нещо не може да бъде направено.. доказали го даже научно... и практически с мн мн опити... обаче един ден дошъл някакъв странник... и човека не знаел, че било доказано, че не става.. та.. хванал си се той и го направил... :)

[D`Eva]

За да ви стане по-ясно погледнете от къде започна всичко :
http://forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=558

[elanmorin]

Проблема при философската мисъл е, че трябва да знаеш какво точно е вложил този, който я е изказал, и как я тълкува. Аз, обаче имам expert skill да тълкувам нещатата, както ми идва :) Сядаш четеш я тази мисъл и се опитваш да я разчлениш за да я разбереш, и според мен може да се приеме, малко е увъртяна но все пак разбираема.
Иска да каже, че предела на познанието са възможносттите на разума, които са окачествени като безпределни, т.е....

[Feanor]

Щом смяташ, че човешкият разум не е безкраен значи му слагаш някакви граници... било то края на вселената или скоростта, с която се движи колата ти... за теб 2 пъти по-голяма скоро би било нещо немислимо ... както и разходка извън Вселената.. нали така.. това са границите на човешката мисъл... ако аз вярвам, че след края на вселената има нещо друго.. то разходката там не би ми се видяло невъзможно.. или пък да си яхна метлата и да се състезавам със самолетчетата навънка...
Реалността, в която живее всеки един от нас... неговия мироглед и усещане за заобиклащия го свят.. това е границата на разума... границата, до която стигат неговите познания и мечти... до която стига самия той.. и след която е невероятното и немислимото...

Имаше нещо като поговорка, която гласеше следното: всички хора знаели, че това нещо не може да бъде направено.. доказали го даже научно... и практически с мн мн опити... обаче един ден дошъл някакъв странник... и човека не знаел, че било доказано, че не става.. та.. хванал си се той и го направил... :)

Само дето... всеки си поставя някакви граници... е, в някои случаи му ги поставя друг. [lol]
Моите граници може да не са като твоите, но ги има... и едните, и другите.
Като се замислиш, необходими са... човек не може да възприеме или осмисли Вселената... както много правилно беше отбелязано в "Пътеводителя". :p

[^FoBoS^]

И пътеводителя ти сложи граница :p

[Feanor]

Ще си чешем езиците ли? [think]

[D`Eva]

И пътеводителя ти сложи граница :p

важното е че е схванал правилно :) умно момче



пс:Феанор :) радвам се че си се завърнал

[Angel Soul]

важното е че е схванал правилно :) умно момче

Четейки това, си те представих как потупваш покровителствено малко пухкаво (бяло!) кученце по главата и му викаш "Добро кученце!" [lol]

[D`Eva]

важното е че е схванал правилно :) умно момче

Четейки това, си те представих как потупваш покровителствено малко пухкаво (бяло!) кученце по главата и му викаш "Добро кученце!" [lol]

ХаХаХа нядавам се  ^FoBoS^ да не е "добро кученце"