поредната мечта!

[harmaiani_f]

Незная как да започна  а се си мисля че само това е начина аз да се почувствам по-добре тогава и само тогава когато вие станете част от този разказ.На 17 съм а мисля че препих от горчилката на живота.Явно много съм била грешна в миналия си живот щом изживявам този толкова болезнено.Имала съм една единствена мечта която знам че тя никога няма да бъде част от збъднатите.Мечтаех за едно нормално семейство а в заманя на това получавах сцена която изглеждаше като ринг разликата беше че мама не беше толкова опитна за да отвраща на крушетата затова тя просто бе свита на кълбо.И така пораснах станах момиче а зад себе си виждах само един развод който мама бе поискала и в крайна сметка тя успя да го вземе.Мислех си КРАЙ всияко сварши ще живея така както ми се полага но уви.Глътките на горчилките ме затикваха като буца заседнала недаваща ми мик покой.На 13 трябваше да знам да пера да готвя да меся и да се примирявам със всичко включително и пубертетските настроения в които изпада6е моя брат.Човека за който без да се замисля бих дала всичко.Моя брат ,моята гордост, моят живот.къде беше мама ли през това време?!ам както се казва в по-по-най тя правеше парички прави и сега.Правеше ги като в замяна на това получаваше същото което получавам и аз-БОЛКА и нищо друго.Винаги съм искала да кажа моя тати.Да изтъкна просто че знам нещо благодарение на него.Неисках пари въпреки че ми бяха нужни неисках нищо  а само малко разбиране и добринка.Исках да знае че аз и моя бати сме големи.Исках да спре с грешките които прави една след друга.Толкова е малко а какво получих?!Една срамна болест която носи ТОЙ.Една болест която ме снижава и ме кара да се чувствам като едно девствено и същевременно момиче.Изпитвам срам от него какво ли не бих дала да не съм родена под тази звезда която ми е отредено да съм само с нея.Сърцето ми плаче и иска да знае на колко парчета е то сега.Искам да знам кога ще имам възможността да изживея всичко неизживяно.Искам да взема това което ми се полага.Искам щастието ма мама и бати.Искам наказанието на моя създател и здравето на целия свят.Вече не мечтая за семейството велико което  мислих че съществува.Имам само една мечта мечта която искам да бъде и ваша.Нека помечтаем такива като моя татко да бъдат последни на таз земя.Нека се молим да не се раждат такива като тях прецакващи живота на сопствените си деца.Моляви помечтайте с мен.ПОНЯКОГА ПРОСТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ.

[s_ma6inata]

"Заеби" го с извинение.Никога няма да си върнеш времето и неизживяното детство [confused].Такива родители са за......аре да не казвам.Вдигни глава,постави си някви цели и мечти и ги гони.....така няма да мислиш за миналото.Успех :)