Живот в клетка

[Marchellka]

   Затворена и заключена...Захвърлена накрай света...Осъдена на тъмнина и вечна самота...Една похабена младост и една разпиляна душа...Едно разбито сърце и хиляди,хиляди сълзи...
   Младо момиче принудено да се подчинява...Това съм аз!Това ли искаш за мене?!Как не разбра, че няма винаги да съм с теб и че вече не съм твоята малка Мария?Как най-накрая не осъзна,че детето ти е пораснало и вече е жена?
   Искам да имам мой живот,да се забавлявам и да се наслаждавам на младостта си.Иска ми се поне веднъж и аз да съм като останалите - весела,непринудена,спокойна,че не я следят и че няма кой да я изпорти на баща и...Защо трябва да ме затваряш?Или това е теоят начин да ме предпазиш?Оценявам загрижеността ти,обожавам вниманието ти,но в крайна сметка не е ли малко късно за това?Трябваше да се сетиш за него по - рано,когато бях дете....Когато копнеех за една твоя дума и за една твоя прегръдка...Не искам скъпи подаръци и лъжливи сълзи.Знаеш ли....Съжалявам те!Искрено те съжалявам,защото ти падна адски много в очите ми.Красивият,силен и винаги усмихнат борец,готов да рискува, вече го няма.Сега си само красив и изнервен баща,който е забравил за по - голямата част от семейството си, а останалите затрупва с лукс и лицемерно внимание.Това ли ти е идеала за живот...Съществуване в презрение?!
   Знаеш ли колко пъти си ме наранявал, татко?Знаеш ли как боли аз да се стремя да бъда най - добрата и ти никога да не виждаш?Имаш ли представа за хилядите безсънни нощи,в които съм се чудила дали си жив,дали си спомняш за мене?Моите сълзи са безценни и твоите милиони никога няма да успеят да ги изплатят!Нито златото в сейфа ти,нито диамантите на бюрото ти могат да ме впечатлят.Те са нищо за мен....Без стойност, защото не са от сърце! Помниш ли когато не беше такъв,какъвто си сега, а беше само...ТАТИ? Тогава те обичах,тогава бях щастлива.Сега съм...петно...Сега съм сивота без смисъл за живот и без желание за нищо.
   Аз съм птичка в клетка.Аз съм като папагала,който толкова много обичаш и с който си говориш...Затворена и принудена да ти отговаря и да ти се подчинява! Е, да.... Но няма винаги да бада твоята птичка!Съвсем скоро ще се откъсна от теб и ще полетя - ще ме изгубиш завинаги.Всъщност...Ти вече ме нямаш!Аз съм свободна макар и във вериги...По - свободна,от колкто ти някога ще бъдеш!!!