...Разговор със себе си...

[s_ma6inata]

Да посрещаш депресията с усмивка...това е тъжно.Да виждаш как приятелите ти те зарязват,точно когато имаш нужда от тях....това те кара да загубиш вярата си в хората.Да не виждаш изход от дупката в която си пропаднал....това те кара да мечтаеш,за по-добър живот.Да знаеш че нямаш нищо,но че си срещнал любовта...онази истинска и чиста,за която само сме чували....и че тя е споделена....това ме кара да забравя всичко....тази любов ме прави най-щастливия и най-богатия човек на света.Тя ми дава сили...дава ми красиви спомени и смели мечти.По дяволите,пиша това и се усмихвам...не гримаса-а усмивка,която с години не се изписваше на лицето ми.Благодаря на съдбата,че ме срещна с тази жена....друга не ми трябва,имам я до себе си и не бих я заменил за нищо.Тя ми е надеждата...тя ми е вярата...загубя ли я губя и смисъла в живота.

[EvIcHkA]

Дано тази любов трае вечно !  [heart__]