News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Отрова и лек

Started by Gentiana, August 01, 2006, 14:00:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ти си моята бавна отрова...
И лекарството спасително си пак ти...
Когато мълчиш или гневно ме обвиняваш,
полудяват въжетата на вените ми
и ме задушават.Дъжд от думи вали.
Талазите на апатията заливат мисълта ми,
а после - една усмивка всичко суши.
Усмихвай ми се, прощавай ми!
Аз те нося в кръвта ми.
Всичко, от което имам нужда си точно ти.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Точно от теб аз имам нужда ...
отрова и лек за мойта душа ...
когато си отиваш аз се чувствам чужда ...
светът без теб е пустиня жадна за капка росна сълза ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

Разтварям се като жадно цвете в нощта,
цялата ти любов-живителна влага да поема.
Само когато си близо до мен съм жива. Дива трева,
в която вятърът свири на арфа - нощен бохема.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel_Eyes

Quote from: Gentiana on August 01, 2006, 14:54:39 PM
Разтварям се като жадно цвете в нощта,
цялата ти любов-живителна влага да поема.
Само когато си близо до мен съм жива. Дива трева,
в която вятърът свири на арфа - нощен бохема.



Раздялата с теб е
отрова за мойта душа,
а пак тя гасне като малко
пламаче на свещ,
и седи в тъмнината
сама чакай вест,

но когато зърне те отново това
ще да е нейният лек,
който ще и даде живителен
ветрец

[shame]

Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

Афродита

Тя отново ще разцъфне, като в нежно утро ...
с аромат сладострастен като роза ...
всичко със съблазън ще опияни ...
отровата ти в лек любовен ще превръща ...
всяка целувка ще е божествен дар,
погледна ли в твоите очи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Angel_Eyes

Quote from: Афродита on August 01, 2006, 17:21:08 PM
Тя отново ще разцъфне, като в нежно утро ...
с аромат сладострастен като роза ...
всичко със съблазън ще опияни ...
отровата ти в лек любовен ще превръща ...
всяка целувка ще е божествен дар,
погледна ли в твоите очи ...


ще видя твойте сълзи,
като пролетни капки,
тъй чисти
тъй добри

всеки път в друг свят
пренасят ме те
и в този
свят
аз съм ти,
а ти си аз
нека да бъде
все така....
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

Афродита

Но пак идва следващото утро ...
и ти си тръгваш радост за моите очи ...
отровата ти с все сила в кръвта ми блика струйно ...
не зная до довечера в очакване на моя лек ...
дали сърцето ми ще издържи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Angel_Eyes

Изчакай твоят лек,
не се предавай на таз отрова
ти душата ми държиш в плен
и тя вечно ще е твоя....

Изчакай да падне мракът
и аз ще ти дам твоят лек
и ще взема моя...

Изчакай.....
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

rado

Направо си е обяснение. :)

Gentiana

 [usmivkaa]
Какви красиви стихове съм вдъхновила.
Браво, момичета  [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel_Eyes

Quote from: Gentiana on August 01, 2006, 21:37:28 PM
[usmivkaa]
Какви красиви стихове съм вдъхновила.
Браво, момичета  [inloveee]

Благодаря ти [shame]

Но твоят стих найстина ме вдъхнови.... :flowers: :kissoflove:
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

Perto

Ей, страхотни сте [cvetee] [cvetee] [cvetee]

Афродита

Quote from: Gentiana on August 01, 2006, 21:37:28 PM
[usmivkaa]
Какви красиви стихове съм вдъхновила.
Браво, момичета  [inloveee]



Имаме си добър учител ...  [inlovee]


[pleeeez]   [gu6]

:kissoflove:  [inloveee]  :kissoflove:
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

 [shame]  :flyingkiss: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

natalia_999

чудесни сте    :kissoflove: