нещо по-красиво....

[ilusia]

Красиво.... но не и колкото човешката болка.
Та има ли нещо по-смъртоносно от нея ?
А нещо по-градивно , стремящо и поглъщащо.....
Цялата красота на света не би могла да се сравни с човешката болка.... от нея излизаш може би не жив... но по-човечен......

Но струва ли тя нещо..... пред смъртта....
не зная ще ме разбере ли някой... но нямам и време да обяснявам ;)
Времето май право казват е пари.... а те не струват нищо... нали ?
а може би не...

[PurpleANGEL]

Да не би да си стояла повечко на слънцето?
Четох и препрочетох темата ти и... ами нищичко не схванах! [confused]

Времето не струва...
Красотата е болка...
Болката е евтина...
Смъртта е щастие...

Абе ти наистина си слънчасала, Sunny Girl!  :p

[D`Eva]

Пак ли смъртоносни болки и красоти ? :)
отиде на море ...и вместо да звучиш морски , ти виж с кво се явяваш пак тц тц

[^FoBoS^]

Интересна идея!
Красиво -> човешка болка -> Смърт

Когато гледаш някоя красива картина ( http://www.poster.net/delaroche-paul/delaroche-paul-la-jeune-martyre-3100010.jpg моя любима ) изпитваш някаква болка, която ти носи красотата. Красота, която те кара да се замислиш, а след това определено някакво зрънце в теб се е променило. Сигурно не говориш за нея обаче.


Човешката болка след хиляди трудности може да е градивна, при положение, че имаш ген на Феникс, за да възкръснеш от пепелта. Твърде малко хора го имат обаче. Човешка болка има при завист. Човешка болка има при лишения. Човешка болка има в много неща, които полсе могат да те превърнат в доста лош човек, по обичайните стандарти.
Ницше е казал, че това, което не ме убива ме прави по-силен. Не те убива физически - 100%, обаче те убива душевно. При всяко изпитание, душата става по-сурова. Изгубва се много от човешкото в нея. А както казах, малко хора имат ген на Феникс, за да не останат засегнати. Не всеки е майка Тетреза.
Нищо не си струва пред Смъртта! Нито болката, нито страданието.
Което не е достатъчен аргумент, за да не виждаш живота в красивата нежност, а в  болката

[Feanor]

Ницше е казал, че това, което не ме убива ме прави по-силен. Не те убива физически - 100%, обаче те убива душевно. При всяко изпитание, душата става по-сурова. Изгубва се много от човешкото в нея.

Нищо подобно. Мисълта на Ницше важи в еднаква степен. А загубването на човешкото се дължи главно на самия човек, който го губи.

[^FoBoS^]

Както казах по-натам - не всеки има ген на Феникс. :)

[Angel Soul]

Болката наистина може да ти покаже , че си жив и да ти набие в главата толкова истини, колкото щастието трудно би могло (често), но освен ако не се вживяваш в лирически образи, в болката красота няма.

[^FoBoS^]

Защо човек смята, че е жив, когато е в пепелта и си спомня за щастието, което е имал в живота си и го отъждествява като живот?
Тогава той не се радва на раните си, а на това, което е било или ще стане.
Болката е удар зад врата, за да се сетиш как си ЖИВЯЛ или да ти се даде тласък да се промениш, а не, за да ти се покаже, че това е живота.

[ilusia]

В болката няма красота....дали ?
детето се ражда с болка.... красива болка....
първото вдишване въздух е болка... благодатна болка....
капките кръв по снега са красиви картини от човешка болка.....

Пурпле бой ;)  тоВА , че ти не схващаш или не разбираш дадена идея.... чии проблем е ;)
твой или нечии друг ?

Дева.... от нищо никъде не можеш да избягаш.... най-малко от лошото :)

[D`Eva]

Илюзийке , айде бе , стига се изгубвай :) Ела съ поскараме малко

[Angel Soul]

Пурпле бой ;)  тоВА , че ти не схващаш или не разбираш дадена идея.... чии проблем е ;)
твой или нечии друг ?

Бе когато идеята не е изложена добре и то с презумпцията "не зная ще ме разбере ли някой... но нямам и време да обяснявам ;) " дали проблемът е в "получателя"? Май е в "изпращача".  :)

[^FoBoS^]

В болката няма красота....дали ?
детето се ражда с болка.... красива болка....
първото вдишване въздух е болка... благодатна болка....
капките кръв по снега са красиви картини от човешка болка.....

Пурпле бой ;)  тоВА , че ти не схващаш или не разбираш дадена идея.... чии проблем е ;)
твой или нечии друг ?

Дева.... от нищо никъде не можеш да избягаш.... най-малко от лошото :)

Красотата в раждането е края на 9 месечно чакане и щастието да държиш в ръцете си това, което си създал. Едно малко твое копие, което тези 9 месеца си мислил как ще обградиш с грижи и щастие. Болката е просто физическо изпитание заради устройството на тялото

Красивото във вдишването е не болката, която пак е физическа, а това, че въобще си успял пак да дишаш. А ако говориш за новороденото, надявам се няма нужда да ти обяснявам пак физическото, а красотата е в родителите, които отново се радват на създанието си. Все пак се съмнявам, че се радват как доктора го щляпва по дупето, за да му причини болка, за да си изплаче и вдиша  :p

Самата кръв е красива, а контраста междъ кръв и сняг е поразителен - за справки : Снежанка - не е красива болката, че си си раздрал тъканите и кървиш, а контрста на снега

Толкова за тази болка. Само леко с щастието при вадене на зъб  :)

[Feanor]

А можеш ли да си сигурен, че болката не е красива? Прочети "Хиперион", там има интересни разсъждения върху болката и връзката и с поезията. Или изслушай Mother Gaia на Stratovarius и си задай въпроса може ли човек да възприеме цялата красота на света около себе си. И колко от нея просто не е способен да възприеме. После пак изказвай категорични твърдения. :p

[^FoBoS^]

Къде видя крайно мнение?
Отгорворих точка по точка на момичето, нищо повече

Пък и малко ми е странно да разбера красотата на нещо от четене на книжка, но явно при теб теорията е добър вариант  :)
Така че ако искаш да си говорим за болка - дай ми пример от твоя живот, а не философско разсъждение на криворазбрани цивилизаций.

А нека авторката реши последно дали ще говори за състояние на духа, както започна в началото, или на тялото, както по-късно обърна темата.

[Feanor]

Прави разлика между "крайно" и "категорично". :p
Странно, казваш? Може да забележиш, че не твърдя "болката е красива".  Просто отбелязвам, че около нас има много повече красота, отколкото един човек е способен да възприеме. Което, само по себе си, е идея - нещо, което можеш да намериш в книжките... пък и не само. Примери може да ти даде абсолютно всеки - на всеки му се е случвало да вижда/не вижда красота в нещо, в което някой друг не вижда/вижда. Музиката е перфектен пример. Конкретно в случая с болката... за да оценяваш болката, трябва да я познаваш наистина добре. Нещо, към което никой нормален човек не се стреми. На някои може да им се случи да я опознаят... но някак не ми се вярва ти да си от тях. [think]