Отново

[OvCeL4EnCetO]

Отново вали..тихичко..песен...и в кристалната топчица се сипе дъжд от красота...обръщам се..леглото ми..живота ми...всичко е отново тук...

Щом погледнах залятата ми с плюшени играчки стая,щом помирисах липата,бях у дома..И тогава спомените дойдоха,най-ужасния момент..
Влака пътуваше през България...София..Стара Загора...
Усещах прилива е мен и знаех.че не бива това да се случва..беше наложително този път да забравя..НАЛОЖИТЕЛНО!Прочетох още няколко реда от книгата и се заслушах в разговора на сладурите около мен..те бяха моето семейство..обичах ги..След малко ни изнесоха серенада и всички бяхме щастливи..още час.още час..
Големите си отидоха в своето купе и ние решихме да поспим малко...Сисито легна до мен и се унесохме..Един огромен плюшен мечок лежеше в краката ми..подарък от Германия...а аз гушках другия..По-малък,с зелено шалче на вратлето и с значка на ушенцето...Финландеца..така се казва...И заспахме...

Но не тези спомени ме плашат,те са приятни..Плашат ме спомените от последния ден...И едни думи кантят в главата ми..:
"...-Не бе,хора,ние сме актъори..Ето,пише ни го на табелките!...
-Е,да ама..
-Няма "ама"! Пропиляхме си лятото,за да стигнем до тук! Аз не се предавам! Днес ще се забявляваме!!КУПОООН..."

За мен тези думи са прекрасни...И се обърнах отново към капките по прозореца ми..
Днес е слънчев ден.
Отново погледнах леглото ми и на него видях моя мечок...Бях си у дома..но сякъш нещо ни бе прекършило..всички...

Онзи парк,мечтите ни,лятото ни...


Очаквайте продължение...

[slunce]

красиво е ще чакам продсължението

[OvCeL4EnCetO]

в най-скоро време :)

[OvCeL4EnCetO]

И понякога просто не ти се живее...И чакаш..до следващия миг,който те поглъща и те учи да оцеляваш... най-голямата ми любов...веднъж му казах:
"..-Хубавите неща искат време,прекрасните стават веднага!..."
И тогава може би разбрах колко е важен той за мен,обичах го,но той мен изглежда не..Когато се разделихме един месец не можах да се съвзема и тогава..тогава се появи Той..смятах,че само се подигравам със себе си чрез това "харесване" но изглежда съвсем не е било така...

И седях в леглото си,и мислех, и осмислях всичко,и го изживявах на ново...и знаех,че това не е надобре..но го правех...заради себе си и заради малкото хубави спомени,които ми бяха останали..завинаги...

Ще има още...

[m0nI^To^_^]

Чакам с нетърпение! :)

[OvCeL4EnCetO]

еми мисля че няма повече..това което се случи после не бива да говоря за него...просто е нужно... [heart__]

[m0nI^To^_^]

ОК  :)