Кадри...

[kalista]

Тъжно.. Мъчно... Непоносимо..
         Но смирено...
   Тишина.. Самота... Глас ехти отдалеч...
   Целувки изпращам.. Получаваш ли ти?
      Думи изричам.. А чуваш ли ти?
  И даже денят някак по-тъмен е, щом ти си тъй далеч от мен... И смехът по глухо звучи и приказките недоизречени... В сърчицето още твоето тупти... В очите още твоят блясък блести и пръстите с твоите са сключени...
  Лампите по нашата улица вече не светят, знаеш ли? Наистина... щом ти замина, те решиха, че няма нужда пътят ми да осветяват... И стъпките ми в тъмнината по различни са... Самички... И леглото не скърца вече тъй издайно, както преди.. И то е унило... Мелодийката на мечето пък, беличкото, което ти ми подари, взе да влачи и гласът с последни сили, акордите изпява.. Сякаш само за мене пее... Пее тъжната си песен... И политат мойте мисли към вселени непознати и предишни... Минават кадри от филма на нашата любов... Мигове на щастие, неизброими..   Виждам толкова неща... Всяка кавга - със страстни целувки завършила, всяко Здравей, всяко Довиждане... Любов, любов... Едно легло, безкрайни нощи, преплетени тела и думи извечни... Един стол.. от дрехи затрупан.. Кутия цигари на масата, обици, колиета, телефони и пари.. Щом двама бяхме.. всичко бе открито... всяка маска бе свалена, всяка тъга - забравена... Един срещу друг, толкова истински... Толкова... Себе си... Така, както никой друг не умее да го прави... Ние бяхме целият свят, една малка вселена.. Вселена от двама... В нея властваха нашите закони... Нашите страсти, нашите мисли, мечти и желания...
     Лентата продължава да се върти..
        Ето те теб, любов... Отново чакаш нещо.. А, мен... Изронват устните : "Миличко съжалявам. Жена съм за това"... усмивка се разлива по лицето от диаманти... и следва отново онзи кратък, ироничен отговор : "Милооо, мило..." После прегръдка, целувка и отново наш е светът и улиците прашни... и птичките даже пеят за нас...
     Кадър напред... Я, ето го... Онзи миг, в който разбрах, че ще бъдеш далеч от мен.. Е, такъв е животът - пред трудности трябва да изправя.. И сълзичка малка се стича по моето лице.. С устни попиваш я ти... И отново целувки, прегръдки, и нежни думи, и любов, любов, любов... Раздяла след това.. За жалост неизбежна...
     Минутата е час, часът е ден... И мечето пак ми пее с провлачено гласче... И кадрите пак се завъртат и отново любов, любов, любов...

[`Amy_Lee`]

Миме..
страхотно си се справила..
Наистина знам,че всичко това,което си го написала го чувстваш..
Много ми хареса това с ..  [shame] мечето ..  [shame]
иии..знай че пак ще има срещи,целувки..любов  [inlovee]

[slunce]

много е хубаво
не се отчайвай
всичко ще свърши добре

[Kiss`]

Ние бяхме целият свят, една малка вселена.. Вселена от двама... В нея властваха нашите закони... Нашите страсти, нашите мисли, мечти и желания...

И нали знаеш,че отново ще бъдете целия свят..  :lovetogether:

А това с мечето..Наистина и на мене много ми хареса  [heart__]

[kalista]

Леле благодаря ви много милички..  [shame] Трогнахте ме... [I love you]