News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Вятърът...с моите ръце

Started by Gentiana, July 25, 2006, 18:42:44 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Остави болката на мене, грешницата.
Знаеш как ми отива, нали?
Не съм се докосвала на Бог до плащеницата.
Мария - Магдалена в кръвта ми крещи.
Няма да плача,дори от болка да умирам.
Болката ни пречиства и гради.
Хемоглобинът в клетките ми колабира.
Тъжно е, че кулата ми от кристал се строши.
Нищо, че пръстите си до кокал ще нарежа,
ще си запазя къс поне. Нека кърви!
Когато на небето догаря последна надежда
Господ съчувствено клати глава и мълчи.
Тръгвай! Чака те пътят тревясъл към неизвестното.
Вятърът в косите ти ще има моите ръце.
Избягвай пошлото и не търси лесното.
За талисман ти отчупих парченце от мойто сърце.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Но този талисман ... какво в мен ще пази ...
щом загубя теб и любовта ...
Да грешницата ти си ...
щом отнемаш от нещастника кървавите рани ...
и в болката им на отчаяние страдаш сал' сама ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

D`Eva

Днес на Марии те избива :)

Gentiana

Quote from: D`Eva on July 25, 2006, 19:50:39 PM
Днес на Марии те избива :)
О, да... :)
Нали знаеш -"всяка втора жена на света се нарича Мария"...-цитат от песен  [namigG] [pleZz] А и името си го бива...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

D`Eva

приятно ми е :Мария тогава  :p

Gentiana

Quote from: Афродита on July 25, 2006, 19:33:57 PM
Но този талисман ... какво в мен ще пази ...
щом загубя теб и любовта ...
Да грешницата ти си ...
щом отнемаш от нещастника кървавите рани ...
и в болката им на отчаяние страдаш сал' сама ...

Талисманът ми ще пази това,
което в тебе обичах,
ще пази нежността и чистотата ти -
те ми принадлежат.
Губиш мен , но това не значи,
че си загубил всичко.
В кожата на душата ти
татуирах завинаги любовта.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: D`Eva on July 25, 2006, 21:03:07 PM
приятно ми е :Мария тогава  :p
Знам, че си Мария, мила. :)
Отдавна  [pleZz]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

D`Eva


Gentiana

 :) е, браво на нас  [lol] [lol]
какви сме знаещи...
е, и можещи  :p
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

D`Eva


Афродита

Не само там , но и в цялата ми същност ...
сърцето обрекох на теб и любовта ...
татуировката в душата ще гори като божествен огън вечно ...
като клетва ще те нося в дълбините жарки на кръвта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

rado

Искам и аз парченце :)

Gentiana

#12
Quote from: rado on July 26, 2006, 00:02:36 AM
Искам и аз парченце :)
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Афродита on July 25, 2006, 22:58:33 PM
Не само там , но и в цялата ми същност ...
сърцето обрекох на теб и любовта ...
татуировката в душата ще гори като божествен огън вечно ...
като клетва ще те нося в дълбините жарки на кръвта ...

Носи ме и никога не ме забравяй,
дори когато друга до теб развее дълги коси,
на тайно местенце в душата си ме съхранявай.
До края на живота си ме помни.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Не само до края на този живот ...
ще те помня аз до края на вечността ...
а когато видя, че и тя постепенно си отива ...
ще намеря друга сила ...
и пак на тебе ще я посветя ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.