Отношенията малка – по-голяма сестра – майка

[Bonita]

Признавам, темата много ме заинтересува понеже аз самата съм сърцето на такава връзка. Винаги съм била и продължавам да бъда активна страна в нея и имам много да споделя.

Когато ти съобщават новината, че ще имаш брат или сестра, че вече няма да си сама, а ще има с кого да споделяш емоциите, чувствата и негодуванията, ти не осъзнаваш факта, че детето няма да се роди готово да сподели всичко това с теб. Обикновено ти се нуждаеш от тези неща точно по времето, когато мъничето е напълно незавършен човек и въобще не се интересува от твоите тийнейджърски вълнения. Когато пък стане на години да може да ти съчувства, ти вече си най-вероятно омъжена и дори вече не разбираш нейните тревоги, защото тя остава в друго поколение. Ролята на майката в тази верига е много значителна поради простата причина, че тя трябва да намери баланса във възпитанието и отношението към двете си дъщери. Но понеже разликата между тях може да е значителна, те обхващат различен период от нейното житейско и социално развитие. Едната дъщеря може да е живяла в години на просперитет на семейството, а другата напротив. Това им дава различно възпитание. Много често дори може да се породи завист, че едната е облагодетелствана, а другата не. Обикновено по-голямата сестра се дразни от отношението на по-малката, от фриволното й отношение, понеже тя самата е видяла повече, грижила се е за нея, не е получавала всичко на готово. Докато малката сестра винаги е била обгръщана с повече внимание.

Съществува и друго положение – голямата да е по-облагодетелствана понеже е първа и в нея е вложено повече. От друга страна, ако тя се е провалила, от малката ще се очаква повече, като че ли тя трябва да изкупва грешките на голямата.

Която и позиция на веригата да заемаш ще трябва да се научиш на голямо търпение и толеранс. По принцип две момичета на едно място е тежко положение. Винаги ще намерят за какво да си завидят. Това донякъде е спестено, ако имат голяма разлика във възрастта и поради зрелостта на по-голямата сестра. Обикновено майката се старае да дава и на двете си дъщери по равно, но в един момент голямата трябва сама да се справя, а малката продължава да е под крилото на майката. Това също понякога дразни и едната и другата страна – малката сестра, защото иска да е независима като голямата, а голямата сестра, защото й се иска все още да се радва на финансовите грижи от страна на родителите. Аз винаги съм смятала, че за малката сестра е по-лесно, защото тя има подкрепата на две по-големи и зрели жени от нея, които лесно биха я научили на всичко в живота – от грижите за тялото до отношенията с мъжете. Само дето малката иска да си чупи сама главата и не приема съвети. Кой сега се дразни?!

Възможен е и следният сценарии – майката вече е на възраст, изморена е от грижи и няма сили за втората дъщеря. И тя остава някак си на произвола на съдбата. В този момент идва на ход голямата сестра и задължението й да се грижи за малката. А на нея вече й е омръзнало да се грижи, понеже с това са я натоварвали от малка. Случва се голямата да няма дори детство. И тъкмо, когато си мисли, че най-сетне се е освободила от грижи, тя отново трябва да влезе в ролята на майка.

За майката определено е по-лесно да има помощ от страна на голямата сестра и на нея й е втълпявано, че така е нормално. Но какво мисли тя по въпроса? Може би и тя иска да е като останалите деца. Да е независима, да не се грижи за някого от малка, защото в един момент от живота си ще трябва да се грижи и за децата си. Така или иначе и двете могат да си помагат много, само трябва да намерят общ език и да не виждат конкурент в лицето на другата. А майката може винаги да е спокойна за по-малката си дъщеря, че ще има кой да се грижи за нея.

Като съвет, продиктуван от моя личен опит, мога да кажа следното: ако си малката сестра, не си мисли, че светът се върти около теб и всички са ти подчинени, те просто много те обичат и искат да си добре, но ти сама трябва да се справяш в живота; ако си голямата сестра, не забравяй, че не си длъжна да изземаш функциите на майка и колкото повече угаждаш и на двете, толкова по-нещастна ще си, ти имаш право на личен живот; ако си майка, не прави разделение между двете си дъщери. И малката, и голямата имат еднаква нужда от внимание и обич, независимо от възрастта им.

:) :) :)