Палитрата на нощната тъга

Started by Gentiana, July 25, 2006, 14:21:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

От къде извират сълзите?
Кладенец бездънен е тази лилава тъга,
в която плете мрежи сребристо сини
богинята - паяк черен на нощта.
Капчици в отровно зелено капят
по лицето на утринната зора,
загубена в полунощната доба.
Къде ли се скита унила, сама?
От косите и в тицианово червено
сипят се цветове на ванилия и копнеж.
Свети в тъмното от нежна страст озарено
лицето и с цвят на януарски скреж.
Лунни акорди по лунната пътека слизат,
валят в разтворените шепи на златни треви,
музиката с шепота им се прелива в сонатини.
Господи, от такава музика сърцето боли...

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

"Душата на музиканта премина над света."
                                Роберт Шуман

:)Няма какво да прибавя.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

krasimir


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.