Призрак кълнеш Ти проклет да остане...
Макар че за него това ще е дар...
Призрак... кънтеж... погромът ще стане...
Само секунда... И сякаш Нищо си дал...
Призрак... видение... червей в земята...
Толкова досадно човъркащ Твоята плът...
Прозрачност, но с цвят... такива са нещата...
Несъвестими, невъзможни... по Твоя пряк път...
По него отдавна Ти тръгна набързо...
И толкова крачки вървя... за да падаш...
Ето го Краят, нали Него търсиш?!...
Защо тогава Призрака гониш, щом Те напада?!...
Призрак... просто частица от минало...
Просто парцал, съшит от спомените Твои...
Просто едно Нищо, не живяло... не умирало...
Просто Нещо прокълнато... Призракът е Твой!