Давайте сега малко в по - друг стил :)

Started by pain, July 20, 2006, 13:45:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

pain

Предлагам тук всеки да публикува своите разкази или поеми..хайде малко
да променим да не е само стихчета ? :)

                                         "Тя"
Една сълза капна на пода...сълза гореща,сълза, която не можеше повече да стои там,където беше седяла толкова време,тя искаше да излезе.Защо ли?Време беше..време за раздяла,любовта си отиваше,а с нея и живота,живот който не можеше без любов.Болката беше тъй силна,тъй дълбока и истинска..
Две думи се откъснаха от пресъхналата й уста.."обичам те"..две думи, които значат много,почти всичко..,а той каза само "Замълчи.." обърна се и пое по пътя си..Тя падна на колене и започна да ридае като малко дете..
Всичко беше ясно..- тя нямаше смелост да продължи напред,не можеше без любимия си,не можеше без двете му сини очи,без устните му с вкус на мед,тя нямаше да издържи, без да го прегърне и да го целуне..в главата и беше пълна бъркотия и мисълта,че го е изгубила, я мъчеше ужасно.
Сърцето й биеше в гърдите й силно..то биеше за него..,за момчето което преобърна живота й..,момчето,което беше живота й..тя бе толкова изморена и така нещастна,че смъртта беше единствения и изход,взе ножа и с него написа името му на ръката си..с кръвта написа нейното име на стената..след това направи едно плавно движение с ножчето и сряза вените си..триста сълзи..тридесет рани,три думи..и те бяха "това е краят".Кръвта и се стече бавно и във вените и навлезе страх..тя падна на земята и издъхна.Раят или адът..не знам къде замина тя,но на гроба й имаше черни цветя.

хайде, сега сте вие :)
От очите ми капят сълзи,
ах колко много боли..
нещастна съм сега,
усещам че кървя

Gentiana

Мисля, че ясно е написано -Стих4ета, не проза...
Това, което ни предлагаш, си е чиста проза, (дори поемите се пишат в куплети), така че го премествам в Литература.
И ще те помоля, следващия път да обърнеш повече внимание на граматиката.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

pain

Рабрах вече..просто за 1 път влизам в този форум,
разбери че още не съм му свикнала..
а за граматиката това съм го писала преди 3 години някъде..
сега съм на 14 .. мислиш ли ,че на 11 години съм знаела граматиката?
От очите ми капят сълзи,
ах колко много боли..
нещастна съм сега,
усещам че кървя

MoonLight

Quote from: pain on July 20, 2006, 15:52:38 PM
Рабрах вече..просто за 1 път влизам в този форум,
разбери че още не съм му свикнала..
а за граматиката това съм го писала преди 3 години някъде..
сега съм на 14 .. мислиш ли ,че на 11 години съм знаела граматиката?

Еми, сега като я знаеш, можеше да си го редактираш!  [think]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.