Помилвай ме или ме накажи...

[Gentiana]

Ти си свещта,
която гори в ръцете ми,
и по голата им плът
бавно се стопява.
Не знам боли ли ме
от допира до сърцето ти
или някак си диво ме опиянява.
Светиш ми
на любовната мъка
в призрачните нюанси.
Гледам те с фанатизма луд
на грешница.
Искам да догориш,
да се стопиш
и така отново
от течния восък да
извая душата си на вещица.
Моята душа във горещия огън
на твоето тяло
като нестинарка,
забравила дори как се казва.
Танцува,
цялата се превръща
в огнена стихия.
Ти си онова, което помилва
и наказва.

[rado]

Предпочитам първия вариант
Хубаво е стихчето. [inlovee]

[Афродита]

Но тази вечер за теб не ще има наказание ...
и не само тази , но и никоя друга ...
От теб ... да ! - аз ще изкарам стенание ,
но не от бичуване ,
а от милувките на страстта ми луда ...

Не искам болка да ти причинявам ...
та аз обичам те и ...
опиянен от самота без теб ще се лутам ...
аз - восъкът горящ ръцете ти ...
грешнице моя - в огнената стихия с теб танцувам ...

[Gentiana]

Топиш се и се втвърдяваш в ръцете ми,
по фигурите, които създаваш, мъча се да гадая
до кога и колко силно ще ме обича сърцето ти.
Тясно ми е и душно в тази малка, празна моя стая.

Аз съм твоята грешница, огнената ти сянка в мрака.
Без мен нощите ти са по-черни от лицето на смъртта.
Опиянен и безумен луташ се, но аз знам,ще те дочакам.
Колко пъти започвахме и прекъсвахме тази наша игра?!

Виновна или невинна в ръцете ти ще се гърча и ще стена
споделила неусетно твоята мъжка, гореща и нежна страст.
Когато ме докосваш, ти си бог и създаваш моята вселена.
Да се откъсна от теб и да си тръгна- това не е в моя власт.

[Афродита]

И да беше , то тогава аз нямаше да те пусна ...
така ли се губи пътеводна светлина ...
Играта наша животът в реалност превърна ...
Бъди до мен завинаги  моя любима жена ...

[Gentiana]

Казваш, че няма да ме пуснеш,
но понякога от очите ми се губиш,
през пръстите ми изтичаш като бистра вода.
Искам безумно, безпаметно в мен да се влюбиш,
само тогава ще ти повярвам,
че съм твоята единствена любима жена.

[Афродита]

Но как още да ти го доказвам ...
та аз и звездите за тебе свалих ...
луната помолих за сълзата си нежна ...
и с любов на теб любима моя я дарих ...

Кажи ми, моля те... какво още  да сторя ? ...
след като и ума си по теб аз изгубих ...
обзе ти всичко - деня ми покоя ...
небесна красавице
със звездни целувки в мъгла нежна те потулих ...

[Gentiana]

Доказвай ми,
като нощем се слееш със звездите
и от небето в шепите ми валиш и блестиш.
Доказвай ми,
като денем на росни капки се разсипеш
и когато мина през тревите
да ме изкъпеш и освежиш.
Нежната мъгла ще ни бъде лека дреха,
на автостоп ще хванем живота и...
към любовта...
Това, че те имам ми е такава утеха,
която пълни душата ми догоре със светлина.

[Афродита]

Всичко туй за тебе ще направя ...
и ще вървя с теб аз по пътя на греха ...
изгубим ли се ... любовната пътека ще повтаря ...
следите наши към райската врата ...

[Gentiana]

И да се изгубим, нали ще сме двама,
ще ни е забавно по тези нови места.
Няма от това да направим драма.
Все някой ден ще ни намери любовта.

[Афродита]

И пак отново ще започнем ...
отначало своята игра ,
но този път не ще допуснем
да си тръгне от нас  любовта ...

И ще заживеем в света тайнствен , омагьосан ...
там в дебрите зад небесните гори ...
Със свещ кристална от вълшебен восък ,
ще галя аз нежните ти женствени черти ...

[EvIcHkA]

Браво на вас двечките !  [bravisimo] :flowers:  [gu6]

[Gentiana]

 :flyingkiss: