Благородник

[Zatoichi]

В една далечна,далечна земя,
в един прекрасен и лъскав палат,
живял човек с една уста,
способна да погълне целия свят.
Бил юнак,смелчага и герой,
надлъж и шир известен,знаменит,
със гозби разнообразни влизал в бой,
с вилицата-меч и чинията-щит.
Скала непоклатима бил този юначага,
за туй и носел дрехи по-голям размер,
обичал всичко в устата си да слага,
не за друго,а защото бил колекционер.
Колекционирал хранителни стоки,
както и всякакви питиета,
колекцията тежала 300 оки -
достойна за възхвала от поета.
А какво да кажа за тоалета,
за чудо и приказ,за приказ и чудо,
изпълнен от многобройните мезета,
от тройното и подлютено блюдо.
Шапка фина,със пера,
със широка периферия,
перата от птица...вече изядена,
но запазил остатъка впечатляваща феерия.
Ръкавици ушити от кожа,
на звяр незнаен,презрян,
отдавна минал под ножа,
но в котлето не останал зян.
чизми от крокодил,
с шпори,до коляно,
сам героя си ги шил,
след дегустация на крокодилско мляно.
Пурпурна,обшита пелерина,
поръбена щедро със злато,
била е някога сланина,
на породиста свинка в мръсно блато.
Спретнато,диамантено сетре,
под него туника бяла,
туй лесно се пере,
защото е от норка...вече умряла.
Каква прелест,каква красота,
пукало се всяко огледало,
какъв човек,каква душа,
о,боже какво тяло...
Тук е мястото да кажа нещо,
за тъй геройските предпочитания,
как героя тигана гледал вещо
и в трапезното опустошение полагал нечувани старания.
Обичал той да дегустира,
сразявал манджата от "раз",
но не обичал сам да си сервира -
от усилието изпадал във несвяст.
Не обичал и много да говори,
устата за друго била предназначена,
по необходимост трябвало да се отвори,
за да погълне яхнийка подсолена.
В кухнята...с кухнята боравил той умело,
в ръката - виица,лъжица или даго,
от преяждане бършел потното си чело,
но продължавал в името на своето благо.
Щом видел шоколадово изделие,
изпадал по детски му в захлас,
обладавало го някакво веселие,
пяна избивала по устните от бяс.

Добихте ли вече представа за героя,
хайде всички вие го познавате,
нима не се сещате кой е пък тоя,
аха,разбрах,значи се предавате.
Нека да ви го представя,
синя кръв,знатен благородник
и в поклон аз ще добавя:
на вашето внимание - сър чревоугодник.

[dylgokoska]

Яко е, мн дажже [lol]

[{dulgokoska}]

[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]
Синята кръв оправдава героя...
Полага му се нему да е пръв в запоя...
Но като гледам, Поете, си навътре в нещата...
И като представител на простолюдието, в заслужена отплата...
Аз бих Те помолила, в името на гозбите...
Да обсъдим надълго и нашироко животните...
Погълнати бързо, почти до костица...
От тази паст... опа... благородна устица...
Подозирам само леко, че "мънинките гадини"...
Цапали са редовете на Червената книга...
За което еколозите трябва да благодарят...
На този крал на гозбите... с благородна плът и кръв...
[oh kotioo]

[medenata]

Страхотно е!!! Браво  [bravisimo] [cool heart] [plqsssss]

[Gerry{}]

Браво и от мен  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[natalia_999]

Яко е, мн дажже [lol]

[tonnny_bg]

 [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]  Сър чревоугодник,браво!