Улица в един град от руини

Started by Gentiana, July 19, 2006, 01:53:45 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Тази улица,
която помни стъпките ти,
сеньора,
лениво се протяга
към сенките на вечността.
Старите камъни са антени
и предават гласовете
и смеха
високо в простора
на миналото,
настоящето
и бъдещето...
Просто СЕГА...
Едно пътуване
през времето,
което пречиства
и наранява
с ноктите на спомените
неродени,
в бъдещ момент.
Белези дълбоки
по душата ми остават.
Руша се
и се подреждам -
фрагмент по фрагмент.
Тази улица...
преди хиляди години,
по която бялата ти тога
е целувала праха,
носталгично запечатана
в снимка или в картина...
Иска ми се
по нея
и аз
да повървя.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

Нямам думи, божествена [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Повърви щом искаш ,
но не ще откриеш нищо от миналото там ...
само прахта на пътя ще те затрупа ,
а улицата не ще води вече до божествения храм ...

Ще ти подаря и тогата , която носех ,
но бялото не е вече нейният цвят ...
и водата бистра не ще успее да отмие
цялата болка скрита вече в черния и' плат ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

миналото на парцали
по драките се развява и плющи
от вятъра силен и дързък .
С черната ти тога
ще закърпя дупките във нощта
призори,
на плитчици косата и ще вържа.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Но така лицето и' ще се открои ,
а то е цялото покрито с рани ...
самотната тъга всичко покори ,
сърцето , душата и лицето са продрани ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

с билки ще наложим
всяка рана по нощта-
тя е млада и силна -
ще се излекува,
пак ще пее и ще скита сама,
няма на гаднярка да се преструва.
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Но в сърцето и душата
ще останат белези коварни ...
и всеки стон на минал вопъл
ще кънти в дебрите потайни ...

Ще се отблъсква от елмаза на стените ,
на отдавна пустото сърце ...
и ще ражда сълзи в очите
стичащи се с вик на отчаяние
по така красивото лице ...


Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

Сълзите засъхват и се изпаряват,
остават белезите вътре в нейната душа.
Но и те на времето не се съпротивляват.
Всичко отминава, руши се,Една голяма лъжа .
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Но без спомени на душата става пусто,
дори и болезнени да бъдат те ...
сърцето да оздравее е вече късно ...
самотно във времето ще върви по улицата
с руините от сгради с минало величие
и прораснали треви по паважа ... с боси нозе ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

navajo

Върху древните
глинени съдове
е записан кодът
на Времето...
На росата косата
не успяла е даже
в нощоденията-
бездънните
да изтръгне
от грънците
папиларните
творчески линии,
(като струни опънати)
на ръцете
с очи
надарени
в празнината открили
най- пълното,
и залюбили

П
ъ
т
я

към

С
л
ъ
н
ц
е
т
О


Gentiana

мдаааа, и двамата си ви бива  :)
:kissoflove: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.