Нощни пеперуди

[^FoBoS^]

В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната
От очите й се отронва кристална роса
Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата
Обвивайки света с гарвановата коса
А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме
Нощни пеперуди изгарящи в своята страст
С любовен копнеж пръсти, души и телата си сляхме
Давайки на сладко-дивата си лудост власт
В очите ти намирах изгубено нявга парченце от Рая
и с трепетно блаженство в него горях
Изпепелен, възроден, смирен аз плувах към Края
на хилядите нощи, когато от самота не спях

[Gentiana]

Хиляди нощи,
на които преждата черна навивам.
Кълбото вече закрива слънчевата светлина.
Ще ти изплета наметало,
в него от самотата ще се скриваш,
моя нощна пеперудке ,
ще криеш нежната си душа.

[^FoBoS^]

Душата няма да крия
Ще я изложа цялата на показ
В черупка няма да я свия
Когато пожелаеш - няма отказ

Има само луда любов
В нежността и ще те облека
Има само трепет нов
Към брегове от лудост ще те отвлека

[Gentiana]

Луди брегове
и карамелено - меден пясък,
където морето на любовта ни
мокри крилете на чайките
и те отлитат с крясък.
Там нощните пеперуди
се преобличат в дневна нежност.
В цветовете на дъгата искрят лудо
и се гонят като деца...Безметежност.
Душата ти се ражда
всяка сутрин на хоризонта,
в  първите лъчи на слънцето,
къпе се в морето
и нови пясъчни замъци изгражда.