Грешка...

Started by MoonLight, July 17, 2006, 18:55:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MoonLight

"Мило дневниче,
отдавна не бях писала. От няколко години. Но сега отново имам нужда да споделя с някой! Преди време Ани ме запозна с братовчед си – Тони. Отдавна не бях срещала такова мило и забавно момче. Вече излизаме заедно и всеки път ми е все толкова забавно и приятно.
Скоро имах рожден ден. Целият ден мина много бързо. Тони не ми се обади и взех да се чудя какво става. Какво ли не ми мина през главата! Но за щастие не бях права за нещата които и помислих. Вечерта си легнах рано, защото не бях в настроение. Но преди да заспя, някой звънна на вратата. Полусънена слязох на първия етаж и отидох да отворя. Нямаше никой. На пода беше оставена картичка: "Ейми, Честит Рожден Ден! Не съм добър в пожеланията.. За това ще ти кажа само – Лека нощ."
Наистина се зарадвах, най-вече от това че не беше забравил! Тръгнах към моята стая... Каква изненада само! Целия коридор беше със свещички във формата на сърчица. Влязох в стаята си и той беше там!
Изведе ме на разходка. Разхождахме се цяла нощ, обиколихме всички наши любими места. Забавлявахме се чудесно. А това беше най-хубавия ми рожден ден.
До тук всичко е добре... Но има и друго. Малко след това се запознах с друго момче. Влюбих се от пръв поглед в него! За миг забравих за Тони, но след като се сетих за него...разбрах, че в сърцето ми явно може да има място за двама. Почувствах се виновна.. Но не чак толкова, защото за щастие или не, новото момче – Иво си имаше приятелка. Казах си, че бързо ще ми мине това увлечение.. Но не стана точно така! Аз и до днес май много обичам и двамата. Не мога да разбера как е възможно... Много искам да подтисна чувствата си към Иво, защото Тони не заслужава да го лъжа така. Не искам и да му кажа, защото не искам да го нараня. А кажа ли му, сигурно ще го нараня. Не знам какво да правя, направо ще полудея!! Най-лошото е че с всеки изминал ден любовта ми към Иво надделява. Опитите да я подтисна не са успешни.. Сега май гледам на Тони, като на най-добър приятел... Не вярвах, че ще го кажа.. Но ето. Случи се и това, от което се страхувах най-много. Сега не знам какво да правя. Ще се оставя нещата просто да се случат, защото аз не знам как да ги ръководя..Спирам да пиша, защото отивам на дискотека с Тони.."

-Готова ли си, Ейми?
-Да, сега слизам.
...
-Тази дискотека е много хубава. Не знаех, че вече са я отворили.
-Да..За това ти предложих да дойдем тук. Ейми, виж, Иво и Ели са тук.
-О, не..
-Какво?
-Ам..нищо! Хм..идват насам.
-Здравейте.
-Тони!- каза Ели- Сашо е тук.
-Кой?
-Продуцента, за който ти говорех. Ела да те запозная с него, че не знам кога ще си тръгне. Веднага се връщаме.
Обстановката стана нажежена. Ейми беше свела глава и се преструваше, че не забелязва, че и Иво е останал.
-Та...как вървят нещата?
-Кои неща?
-С теб..Тони?
-Ами, не знам. Мисля че добре.
-Ейми, слушай! Не мога вече така!
-Моля?
-Обичам те, Ейми!
-Моля?!
-Да.. Не очаквам нищо от теб! Просто исках да знаеш...
-Иво, и аз те обичам.
-Какво?- извика Тони, който току що бе дошъл..
...

"Мило дневниче..
..останах сама. Това, което Иво ми каза..всъщност не е така. Хванал се на някакъв глупав бас! Как може да си играе така с чувствата на хората... Явно е един поред лъжец! Мразя го! Заради него сега съм сама.. Заради него сега се мразя! Как можах, Тони толкова ме обичаше... Мисля, че изпуснах момчето, което винаги съм чакала. Всеки в живота си има един шанс да бъде истински щастлив. Моят беше с Тони, знам го, а аз го пропилях... Тони сега е щастлив, има си приятелка. Радвам се за него. Желая му цялото щастие на света, защото той го зслужава.
А себе си винаги ще мразя. Една погрешно казана дума, на не когото трябва, може да разруши цялото щастие на човек. А, за всички вас... Внимавайте какво казвате и дали наистина го чувствате. Аз направих най-голямата грешка в живота си, не го правете и вие!"

Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Tajni4ka_:(

Прекрасно е [inlovee]
Аз съм попадала в подобна ситуация-обикнах един човек,а ходех с друг и мислех,че и него обичам,но се оказа че обичам истински другият.Имах възможност да съм с него,но не го направих заради този,с който ходех тогава.Сега съжалявам,но тогава аз бях права.Все пак държа да съм вярна дори да обичам друг [confused]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

MoonLight

Благодаря!
Мисля че си постъпила правилно...
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

slunce

тея басове
голямо геройство
''вижте ме кой съм аз ''
човек прави грешки но важното е да се поучи от тях а не да ги повтаря
Аз наскоро харесах най-добрия приятел на гаджето ми .Добре че ще заминава за Холандия.Взели са го в някакъв отбор. Просто е толкова готин .Но не мисля че гаджето ми заслужава да го оставя , само за това че някой си ми е харесал.Не бих пропиляла щастието отново.Един път го оставих да избяга / друго момче/, но не отново.
Просто свикнах с идеята да бъда наследницата на ....без имена .Да бъда красивата обвивка .И сега когато го обичам толкова много никой и нищо няма да ни раздели.Няма да го позволя  :>

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

F1LL3D-w17h`p01$0N

Хубав разказ,браво! А за тези басове наистина,голямо геройство...пффф,абе,"мъже"! Върви,че ги разбери...  [confused]

...::Mag1::...

Тъжно...... [sad2] [sad2] [sad2]

need_for_love


`Amy_Lee`

ееех.. момчета  [confused]
де да можехме да ги разберем.. глупава постъпка,от страна на ИВО ..
а иначе,славейче, разказа е много интересен,увлекателен и оригинално написан..
поздрави :)

MoonLight

Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!