News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Дълбоко, там където да слезеш не смееш...

Started by Gentiana, July 15, 2006, 21:42:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

В катакомбите слезни на моя свят .
Казваш, че си смел... Не се страхуваш?!
Демони жестоки в мрака бдят...
Я, да видя, скъпи, колко струваш?

Гладни са и диви като мен -
гордите ми нощни верни стражи.
Мразят слънцето, не знаят що е ден.
Нарани ме и ще те накажат.

В тъмното подземие слезни.
Отключи ги - триста катинари.
Дупка подир дупка отвори.
Стаи тъмни, с мухъл, много стари.

Празни са и само във една
е затворено това, което търсиш.
Ценното на моята душа.
В тая стая злото се прекършва.

Чупи се като премръзнал стрък.
На парченца ледени се пръсва.
Моя ад преминал - кръг след кръг,
стигнеш ли до нея - ще възкръснеш.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

А ти ще възкръснеш ли?
Ще станат ли дяволите - ангели?

rado

Каквито и страхотии да има в тези катакомби, рискът си струва. :)

Gentiana

Quote from: ^FoBoS^ on July 15, 2006, 21:55:25 PM
А ти ще възкръснеш ли?
Ще станат ли дяволите - ангели?

Зависи, слънце за кого възкръсвам...
Ако е заради някой ангел...може и да прежаля дяволското в мен  [lol] [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: rado on July 15, 2006, 21:56:42 PM
Каквито и страхотии да има в тези катакомби, рискът си струва. :)
Браво  :) смелчага...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tajni4ka_:(

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.