Можем ли да бъдем силни,когато всичко е против нас..?

[`Amy_Lee`]

Мила стоеше и си мислеше какви изненади може да предложи живота на човек.. колко може да те боли от малките работи, също както други малки неща ти дават огромна радост..Защо винаги когато обичаш някой,нещата трябва да се объркат..защо никога не получаваме това което искаме..или може би само на нея се случваха таква работи.. едва ли..
Стоеше сама на пейката,а хората около нея минаваха и я задминаваха,без да подозират каква тъга се е събрала в сърцето й..
Тя сама незнаеше дали ще има сили да се бори,да продължи напред,с високо вдигната глава,без да се срамува от миналото си,без да я е страх за бъдещето..и да се съсредоточи върху настоящия момент..
Едва ли..Реши че че не може да продължава така и че трябва да отиде да говори с него,да му каже какво чувства..
не искаше всичко да свърши така нелепо за нея..
Мила стана от пейката на която беше седнала и тръгна към къщата на Георги.
Вървеше по улицата..отново сама.. вървеше и мислеше какво ще стане,когато отиде до момчето..Спомни си последния път когато се видяха.. Той й каза че има друго момиче в живота му,и че не бива да се вижда повече с нея..
Мила беше ... буквално съкрушена.. не искаше да живее повече.. не знаеше какво да прави.. Георги не и излизаше от ума..
..ето че пристигна..
Позвъня на звънеца и от прозореца се показа майката на георги..
-А,Мила,здравей.. Как си  ? - учтиво попита тя..
-Ами..справям се- отвърна й Мила и се опита да се усмихне.-Георги в къщи ли си е.. ?
-Да.. - последва кратко и неловко мълчание..- с .. новата си приятелка
-аа..Амии.. - чудеше се какво да прави.. - може ли да го извикате за малко ?
-Разбира се- с престорена и насилена усмивка отвърна майка му.
..След малко Георги слезна долу..
-Здравей,Мил.. как си?
-Как съм..?Как да съм..? Господи,как може да съм.. ?!
-Съжалявам..но..не мога нищо да направя,мила..аз я обичам..
-Но..Не помниш ли.. как .. как бяхме заедно?! Всички хубави наши моменти..?
-Помня но..
-какво НО .. КАКВО НО .. не ти пука за мен,нали?!
-нее..не че не ми..
-Не помниш ли как заедно мечтахме..да идем двама с тебе на луната?!Не си ли спомняш..е забравил си..не е у теб вината..
-Но..
-Мечтае се,а после се забравя..Иии..най-накрая осъзнаваш..че съвсем,съвсем не си живял..а само глупаво си мечтал..и ти така,нали..
-Мила,не драматизирай,моля те..
-Аз да драматизирам!? Нима не беше ти онзи,който ми се кълнеше във вечна вярност?!
-Но..
-Господи,престани с това НО ..
-Трябва да се качвам..някой ме чака горе..
-О,да..Върви.. ии.. Дано тя да съумее да те обича поне с една четвърт от моята л=бов..
-Чао,Мила..
-Майната ти.
***
***Следва продължение,че сега съм на зала,а времето ми е към края си***

[slunce]

до тук е супер
чакам продължението  [inlovee]

[MoonLight]

до тук е супер
чакам продължението  [inlovee]

И аз, и аз  [namigggg]

[`Amy_Lee`]

така,продължението.. :

Мила си тръгна към вкъщи,но не с високо вдигната глава,както искаше,а с наведена глава,унижена и засрамена..
вървеше по улицата..и срещаше едни и същи хора,минаваше покрай едни и същио сгради,гледаше все едни и същи изкривени физиономии,на които не им пука за нищо..
Прибра се вкъщи,и легна..опита се да заспи,но съня й обягваше..
мислеше си за всичките дни и нощи,прекарани заедно,за милите думи,които той и беше казвал..и я болеше от мисълта,че той е с друга,че вече няма да бъде нейн никога повече..
Доста дълго мислеше,очите й бяха пресъхнали,и само болката се чувстваше в сърцето й,а докато друг път тя можеше да излезе,под формта на сълзи,сега вече завинаги щеше да си стои там,защото очите й бяха пресъхнали..
Най-сетне заспа..сънува сън,в който с Георги бяха за едно щастливи,а другото момиче просто го нямаше..беше щастлива..

На сутринта се събуди и действителността плъзна пред очите й..
стана,оправи се,изпи си кафето и реши да излезе някъде навън,в парка,сред хора..
Отиде,и седна на една пейка..гледаше хората..кои минаваха забързани,кои бавно се разхождаха с кучетата си,кои прегърнали своята половинка вървяха и незнаеха къде се намират от щастие..
и ето както стоеше и гледаше... Пред очите й изникна гледка,която тя не можеше да побере..
Георги с Веселина - Една нейна много добра приятелка.. Очите й изведнъж се напълниха със сълзи..
Те минаха покрай нея,все едно не я познават..Мамка му.Защо света е толкова гаден?!?!
***
Мила се прибра в къщи,седна на пода в стаята си и заплака..
не можеше повече..но Мила беше силен човек,знаеше че след всяка болка идва нещо ново,.за коеъто да си струва да живееш..
Стоеше и мислеше,за това което живпта й беше предоставил на куп..ПРЕДАТЕЛСТВО ИЗМАМА БОЛКА
Да,мо тя нямаше да се предаде..беше достатъчно силна,за да продължи да се бори..
"ЖИВОТЪТ Е ГАДЕН НО НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ СИЛНИ" - помисли си тя,усмихна се и затвори очи...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Браво!Действително можем да бъдем силни,нали,ако всичко беше лесно,нямаше да е толкова интересен живота :) Трябва да се справяме с него и да продължаваме напред.Поздрави!

[radit0]

Много е красиво,и аз сьм изпадна в подобни ситуации....Продьлжаваи напред.... [heart__] [inlovee]

[need_for_love]

Бравоо  [bravisimo] Много е добро  :)

[`Amy_Lee`]

мерси,мерси..малко има нужда от корекция,ама нямам много време..

[slunce]

много е хубаво
тея добри приятелки могат да ти съкратят живота
И мен много ме болеше и още ме боли , когато ги видя заедно
Казва ми си едно ''здравей'' от ни май си къде и всеки продължава
Не съм предполагала че мога да бъда толкова лицемерна
Станах като тях  [confused]

[`Amy_Lee`]

ух..слънце..  [shame]

[...::Mag1::...]

Браво слънчице  [inloveee] [inloveee]
Много хубаво си го написала ...
Поздравявам те!  [I love you]

[`Amy_Lee`]

мерси,мерси... :)
[inlovee]

[FALLEN]

Браво и от мен,не знаех,че толкоа добре се справяш....Поклон [heart__] [inlovee]

[`Amy_Lee`]

Чак сега виждам какво сте ми писали,и съм трогната..
Благодаря ви..
Мнооого ви благодаря за думите  [heart__] [heart__] [heart__]

[Shady^]

поздравления, много е истинско :)