ИГРА: Стихче по картинка

[gabi_gabi]

малка нежна пеперуда кацна на моята ръка
целуна ми нослето както ти до сега
в миг усмихнах се и за детството си спомних
как тогава пеперудите малки гонех

но късне е вече за него да мисля
то винаги ще ми липсва..
сега имам теб и тази пеперуда
минало и настояще..
те борят се в мен и правят душата ми луда..

И все пак съм аз щастлива
чувствам се като преди игрива
Пеперудата ми дава сили
да продължа да те обичам, мили...

[OvCeL4EnCetO]

Милата,останала самика в този свят голям,
очаквана защита изгубила без някой да я пита..
Обгърната в гъстата мъгла на света огромен,
изгубила себе си в борбата си за своя път...

[Dideto]

Пеперудка пърха си с крилата
и кацна на детето на главата!
Но не й хареса там и ето,
спря се тя върху нослето!
Лекичко се поразмърда,
нещо сякаш не я свърта!
А детето да се смее не спира,
тази пеперудка не му дава мира!
Погъделичка го с крилцата тя,
а после бързо бързо отлетя!

[{dulgokoska}]

Светът и' е някак контрастен...
От сиво към черно и... друг...
Тя сякаш объркана страшно...
Слива грозно, мъртво и студ...
Със силната воля на цвете...
Що тихо се смее сред сняг...
Виолетка планинска, човечна...
Се крие сред тъмния цвят...

[Dideto]

Защо избра си точно таз съдба?
С какво, момиче, толкова те нарани?
Защо поиска да се свържеш със смъртта?
Нима живота толкова боли?!..
Дали сега си нейде в вечността
и мислиш си, че вече победи?
Но не! Това си бе поредната игра..
И ти загуби.. Жалко.. и уви!

[OvCeL4EnCetO]

Наранена ли си,мила?
Душата ти нима отново тихичко плаче..
Не е ли твоята обич безкрайна..
Не намрази ли някой ти вече?
вярата ти,ангелче, умира..
Бори се ти за да не я изгубиш!

[{dulgokoska}]

Пъстротата ми на крачка е от мен...
Но под нея е вода...
Как да стъпя - не е лед...
Не мога да се приближа...
Ти върза я за две ръце...
Що търсят те и плачат нощем...
Връвта ми стяга и сърце...
Да я дръпна как е страшно още...

А дойдеш ли... ще я прережеш, може би...
Затова недей до мен пристъпва...
Усмихвах се, но много нарани...
Решетките по мен и... не отдъхвам...

[Zatoichi]

Бесилката не ти отива,
можеш да се нараниш,
с усмивчица до мен си по-красива,
но,уви,не можеш да простиш!

[{dulgokoska}]

От теб кръв ли се разлива?...
Поете, твойта ли е лира?...
Дето пее жално, малословно...
Струните, изглежда, са кости безтегловни...
Но ти върви, дорде път пред Тебе има...
Не се обръщай... Бесилката е силна...
Нараненото момиче е... добре...
Върви, загърнат в нейното сърце...

[me4tatelka]

Болка, обида,сълзи, страх...
Красивите чувства са вече на прах...
Въжето избирам, таз черна бесилка...
Да сложа край искам на всяка горчилка... [confused]

[{dulgokoska}]

В съня ми сме двамата само...
Гушнали се и мечти...
Са кацнали на наш'то рамо...
Аз те галя, ти мълчиш...
Но говориш ми с душа и тяло...
Усещам как трептиш смутен...
Сънят е сън... след него... бяло...
Мечтите ни отлитат с свой рефрен...

[OvCeL4EnCetO]

Нима някой така те нарани,
нима сърцето ти от тази болка вкамени..
Ала недей своята душа на смърт осъжда..
тук има хора,които трябва да те задържат..
Недей да мислиш че това е краят..
знаеш ли че всичко до край не догаря?
Нима пламъкът в душата ти загасна..
Нима някой така жестоко те накара да порастнеш...

[kalista]

Тъжно... Мъчно.. Контраст...
Пепел и увяхнала страст...
Мрака няма да я пропусне...
Време е връвчицата да пусне...

[me4tatelka]

Сърце на пясъка рисувам
и пак за тебе мисля аз...
Къде си миличко, така тъгувам...
Ела при мене в този час...

[{dulgokoska}]

Красиви сме... отстрани погледнати...
Два силуета, слети в едно...
Но реалността по-друга е - погребани...
Сърце в сърце... живот в живот...