News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: Стихче по картинка

Started by tlalala, July 15, 2006, 17:33:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MoonLight

Kaкъв красив спомен..
"Танцувай с мен"
каза...
любовта си ми доказа.
..Танц приказен ми показа..
Танцувай с мен сега и тук,
на всички против нас, на всички на пук!
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

{dulgokoska}

Тъмни облаци кълбят се зловещо...
Гларус изписква проницателно нещо...
Скалите са остри, притискат Я духом...
А Тя обезверена мисли си глухо...
Че бялата частица от небосвода...
Може би скрила надълбоко е кода...
Който разшифрова самотния писък...
На гларуса бял... като нея орисан...
[inlovee] [heart__] [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tlalala

Малко гримче разпръсни,
тайнствено се усмихни ... .
Косите си небрежно разпилей
и като слънчице Света огрей .
В душата му надежда запали,
прозореца към нея отвори .
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

Djindjer

Хем показва, хем е скрита,
тя прозира през мъглата.
Но дори и с пелена покрита
се вижда - хубави са й краката :)

MoonLight

Миг замръзнал във вечността,
вечност впелена в красота.
Езика на тялото говори,
само то знае какъв грях ще стори. : ))
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Djindjer

Цяла в бяло на брега
чакаш тази нощ незнайна,
за да споделиш с нощта
своята голяма тайна.

GP

Оо, това е готина картинка
Дългокрака сексуална примка
Тази мадама страстна поза е заела
Кой знае - може пък да я боли корема
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

{dulgokoska}

Ей го негърът - щурак отново...
С извите устни... Дали пък за слово?!...
Първо малко "У...у...у..." после пък "А...а...а"...
Май това ще да отронват тези уста...
С гъвкавост подобна има бъдеще кат балерун...
Само мъничко му трябва пудра и надутост на паун...
Но знае ли човек... може и тя да му е вродена...
Грубо рита топките наред... но дали на палци няма да е по-уверен...

[mhmmmm]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Djindjer

На двете котки блескат очите
макар на едната да са малко прикрити
Набелязана жертва дали имаш си ти?
Кого трепетно дебнат тез зелени очи?

{dulgokoska}

Когото и да дебнат неиздаден ще остане...
Думите дотегнаха... Раничка ще стане...
Но както и да е... Продължаваме нататък...
Виждам аз поле... за изказване не кратко...

Черният цвят не е на злото отровно...
Той носи тъга, смърт, но и живот...
Черният цвят за мен е съдбовен...
Отговаря ми изцяло занапред и назад...
Красиво тяло, изваяно самотно...
Разпръсва поход, но също и нежност...
Лента от плад се увива... като живота...
И всичко е близко... Красиво... безбрежно...
[inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Naeliya

Фаталната жена е зная
проклятието, идващо от Рая.

Фаталната жена привлича
тя знае как да те обича

и когато най си влюбен
да почувстваш се загуден.

Фаталната жена красива
обляна е във сенки светлосиви

в ръцете като коте ще ти мърка
докато живота ти обърка.

Фаталната жена е зная
проклятието, пратено от Рая




Времето е съдник -
  на всяка грешка отговор ще ти даде.
За него ти си само пътник -
звезда, която ражда се, живее и после чака да умре!

Zatoichi

Сред меката лилава пелена,
крие се образ тъй нежен,
образ на същество наречено "жена",
в красотата си изящен и безмерен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На Демон той прилича устремен...
Каква ли е неговата цел...
От желание да открие нещо, окрилен...
Лети, изчезва... безкрайно е умел...
Изглежда тъмен... сякаш е злощастен...
Дали си няма никого в Света...
Ангел... Демон... за Мен са все еднакви...
Човек... Животно... все носи то Една душа...
[heart__] [heart__] [heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


orxideia

Девойка, взела в топлото си лоно
самотно коте от паважа
тъй нежно стиска го, гальовно
за свойта самота да му разкаже

Препрели се в едно душите сродни
Споделят си и мъркат тихо в мрака
и тъй във приказки унасят се доволни
защото някой някого ще чака...
[heart__] [heart__] [heart__]


Djindjer

И чакаш ти, нощта е толкоз тъмна,
дъждовно е, в сърцето ти вали.
Дали за тебе утре ще се съмне.
Уплашена си, търсеща... Кажи!

Кажи какво вълнува твоите нощи,
кое ти пречи късно да не спиш?
Кого ти чакаш, а и колко още
ще издържиш без звук да промълвиш?