News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

ИГРА: Стихче по картинка

Started by tlalala, July 15, 2006, 17:33:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Тъй тайнствено увита в пепел сатенена...
От ливала, мека и ефирна кожа...
Енигматично прикрива нежно лицето си...
Сякаш ръка върху него ще сложи...
Някой далечен и страшен познайник...
Който издирва я с корист навред...
Някой... А може би той се спотайва...
Сред гънките сатенени... там... най-отпред!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Gentiana

Меката грация на черна кожа,
в която заровила е нежно лице.
Жена и котка - очи с отблясъка на ножа.
Какво ли крие това диво сърце?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

Изглежда вглъбена в своите мисли...
Изградили, запазили един свят различен...
Безумно красива, многолика и истинска...
Има нещо в нея... Тя умее да обича!

[inloveee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Погледа - скрит,
какво ли се в него таи,
блян в косите обвит,
сърцето плахо майче се бои...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Изправил се сам и пак самотен...
Такъв ли ще остане той завинаги...
Героите превръщат се в спомени...
Но нередно е това... Прости ни го...
Изправил се сам и пак... самотен...
Внушаващ сила, респект и... самота...
Героят наш потайно е сиротен...
Едничък спомен ще запомни с обич това...
[inlovee] [heart__] [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


MoonLight

Красота мълчалива..
..самота красива.
Тайнственост скрита,
изящност прикрита...
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

{dulgokoska}

А тя чака мечтите си, потънали в морето...
Главата склонена се тихо кори...
Че бялата рокля, обвила телцето...
Трябва траурна да бъде... А не да блести...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tlalala

Очи затворени,
внимателно гримирани .
Усмивка нежна,
прикрита и небрежна .
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !

GP

Кукла ли е туй на твоя аватар
Че забравил съм си очилата, а съм вече стар
А бяхме млади, преди мнооого време
Сега обаче остаряхме, старостта е пошло бреме

ала-бала-портокала

ХА СЕГА ДА ВИ ВИДЯ ЗА МОЯ АВАТАР КАКВИ ЛИРИКИ ЩЕ СЪТВОРИТЕ [lol] [lol] [lol] [lol] :> :) :p
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

{dulgokoska}

Какви джуки... направо завидни...
И тен като на препечено пиле си има...
Леко залитнал, ах, Боже прости ми...
Не разбирам от ритане... но пиша тук рима...
В черно облечен, защо ли тоз траур...
За своята съдба или тази на противника...
И пръстен показва, дали има право...
Има бедни футболисти... Ще отнесе строга критика...


[lol] [lol] [lol] това е от мен, ако не ти харесва... съжалявам :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GP

Много е яко - такива лирики харесвам аз

А футболистът май е женен, пръстенът е затова
Целува друга с тези джуки, да живее любовта
Малко черничък е, но пък як
В момента вкарва голче пак

Коя е тази самодива
Свела поглред тъй свенливо
На твоя аватар

А може би си е изгубила очилата
И в момента си ги търси по земята
Очите й играят и трептят
А може би смъдят или сълзят

А имаш в подписа си малко снимки
На момиченца мънинки
Готски са, радват очото
А на последното май му е лошо, горкото
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Zatoichi

Кой е този изродяга,
изглежда лекичко вглъбен,
търтил нещо е да бяга,
към вратата,бесен,устремен.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ranenia skorpion

#27
Само слънцето го вече топли,
в сърце, любов отдавна не мъждука....
насред облаци и мними вопли,
юмруци стиска той наслука...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

{dulgokoska}

И твоят поглед е самотен, приятелю...
И твоят търси по-други зеници...
Аз открих те, не страдай, приятелю...
А с тези замечтани очи на мен усмихни се...
И ти излъчваш сила, приятелю...
Това не е картинка, а частица от тебе...
Проблясък се вижда, усети го, приятелю...
Да ми подариш ти усмивка крайно е време!...
[toi e]
[gu6]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


FALLEN

Наавела днес глава,
но несломена от деиствителността.
Очи потайни и загадъчни по своему.
Очи,пропити с мъничко тъга...
Косите лекичко се реят из безкрая...
Тъмнина обива цялата същност...
Но аз знам,ти можеш да я съживиш,
защото си от радост и емоция съвкупност!
[heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...