С лице замислено тя гледа към небето,
какво ли вижда аз не знам,
но сякаш плаче и сърцето,
за мъничка целувка и за онзи блян.
И пак замислена отвътре,
се връща в спомените, там,
където имаше тя всичко,
и таз целувка, и тоз сладък блян!
Ала сега е тъй далечен,
и ще си спомня само тя ,
тоз блян е веч отвлечен,
а таз целувка вече избледня!