ИГРА: Стихче по картинка

[анонимко]

Бяла сълза
в черни очи,
черна коса,
в бяло гори.
Черно оставя
бели следи,
бяло по
кървави сълзи върви.

[{dulgokoska}]

От душичка до мода
телцето събира
и плези езиче, и с радост играе,
но защо ли човекът
приятел избира,
когато светът му е близък на края?

[defiant_spirit]

Не всеки от съвет поема,
за решението на проблема,
понякога си чупиме главата,
с превратностите на съдбата,
на гръб оставили те спомен ярък,
че всяко "днес" ни е подарък.

[{dulgokoska}]

И твоите пера ще побелеят,
а мъдростта кат' сянка ще застане
да пази всеки спомен ценен,
преглъщан от очите ти по пладне.

[Zatoichi]

"Днес е подарък" -
рекла го е майка Тереза
и колкото и да е жарък,
туй е и си остава силна теза!

[{dulgokoska}]

Тез точици светлинни
как заедно си светят -
в една душа наивна
с любов и със утеха.

[Zatoichi]

Пред голия женски врат
ничком пада половина свят
и истината скръбна е такава,
че жената дявол си остава!

[{dulgokoska}]

Дявол човек ли да види
в тази червена глава,
или пък Космос и сини
звезди сред любяща мъгла?

[Zatoichi]

Провокативна стойка в гръб
и пръсти ровещи в косата -
то трябва да си доста тъп
да не сханеш намека с бедата!

[Attention]

В моята вселена нямаш място ти - грешиш,
открих си звездичка, която да следвам, по пътя й сладък вървя.
А пък ти пак изкуствено и силно светиш,
но аз със собствена светлина искам да вървя, да падам и греша.

[defiant_spirit]

"Аз ли?" - погледът ти пита,
някак си свенливо в тази външност сластна,
сякаш вътре някъде е скрита
същност като тези две очи прекрасна.

[missy_eli]

Събирал опит ден след ден,
от полета си изморен
за миг да си почине спира,
порив творчески напира...

Перото, мъдростта попило
оставя днес следи с мастило,
отразил трогателното слово,
готов за полет е отново.

[Attention]

Лятото събира спомени,
пазени в дългите студени дни.
Обичам да пиша, приклекнала,
галена от първите юлски лъчи.

[nedka141]

Роза червена виждам аз,
история незабравена там се е скрила,
две сърца разделени трябва да се съберат.
Едно Прости ми трябва да се каже!

[defiant_spirit]

На пейката небрежно
положила глава,
едно момиче нежно,
отгоре  -  синева.
В пространството над нея
й погледа витае,
но как да проумея,
за какво ли си мечтае?