News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Ангелски жени

Started by ^FoBoS^, July 13, 2006, 14:53:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

^FoBoS^

Истински ангели уж са ми жените
А със суетата си вгорчават ми дните
Уж за прегръдка разперят криле
А адски тризъбец държат в ръце
Уж с усмивка божествена ме даряват
А душата ми с пъкълен огън раняват
Уж ореол свети над златните коси
А от всяка страна по един рог виси
Уж мехлем са за изстраладата душа
А в казан домашен я варят - нима греша?
Ех, жени, жени
Убихте и мойте дни

slunce

Ние жените сме ангели
с дяволска душа
гледаме ви право в очите
и пленяваме душите
Веднъж погледал някой нас
остава влюбен завинаги
повярвай казвам ти аз
пази си очите
Ние жените-ангелски изкусителни
и дяволски непокорни
с раз пленяваме душите
па после иди си пази очите

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

^FoBoS^

Не съм скъперник - душата си не пазя
Но защо трябва по корем да лазя
Уж между равни била любовта
Трябва ли да си играем номера?
В очите ми любимата е богиня
Трябва ли да ме хвърли в тиня
В очевидното, за да е сигурна

Gentiana

В очите ти любимата е богиня,
но май само докато я свалиш...
После богинята се превръща в слугиня,
на която винаги можеш да крещиш.

Мъжете сте малко странни създания.
Сваляте звезди, а после размахвате камшик.
Любовта ви се превръща във наказание.
Такова поведение никак не е шик.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^FoBoS^

#4
Не сваляме звезди, а ви качваме при тях
Но вие всичко обръщате в мръсен грях
Плачете, кълнете и злобно до кръв дерете
С ръждиви окови се кичите докато умрете
Огън адов кладете и сами си палите крилете
А после по нас крещите: Спрете!


Gentiana

ах, какви красиви думи от устата ти валят.
направо като минал през катран премръзнал град,
който себе си наранява, докато вали,
и въпреки това от него всички боли.

Че сами си причиняваме страдания си прав,
но какво да го правиш - пусти женски нрав?!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Това ми заприлича на спор май-за жените и за мъжете. :p :p
Иначе добро стихче, ^FoBoS^.Поздравления. [cvetee] [bravisimo]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

^FoBoS^

Да го милваш, да го галиш?
С нежност сладка да го палиш?
Да го слушаш, да го питаш?
Планини за него да прелиташ?
Да му вярваш, да обичаш?
Загунил дума пред него да сричаш?

^FoBoS^