News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Звънят все още телефоните...

Started by navajo, July 12, 2006, 00:22:36 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

navajo

***

На Вярата в Нещото

Промяна на времето

Звънят все още телефоните,
чертаят някаква илюзия,
във стаята висят невроните
и се подготвят за екскурзия

А Пътят разчертан на игрословици
със Вятъра танцува валсове,
гасят в косите си бездомници
последните си живи фасове

На съвещание забиха локвите-
море решиха да изграждат,
студентите изпиха водките
и си поплакаха от жажда

Животът някак си минаваше
и нещо някак си препускаше,
това, което остаряваше
се сбръчкваше и се отпускаше




Оставаха от него Истини,
лъжите също не утихваха,
към Нещото вървяхме слисани
и с мокра перушина литвахме

Предричаха ни кратко бъдеще-
със кани водка ни предлагаха,
и кръстиха живота "Тържище"
онез, които ни продадоха

А ние мокри, но хвърчащи
чертаехме небесни знакове
строшили скапаните чаши
извадени от мръсни сакове

И... пак се всичат телефоните,
витае прелетна илюзия,
от паяжината синя на невроните
се стели следваща екскурзия...




Послепис: Почтиастрономическо откровение- Промяната на времето е връщане към старото...


{dulgokoska}

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Страшно много ми хареса! Страхотно е! Поздравления!
:flyingkiss:
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."



Angel Soul

Хареса ми, макар да не мога да твърдя, че разбрах всичко... може би още няколко прочита ми трябват. :)

navajo


navajo

Quote from: navajo on July 12, 2006, 00:22:36 AM

***

На Вярата в Нещото

Промяна на времето

Звънят все още телефоните,
чертаят някаква илюзия,
във стаята висят невроните
и се подготвят за екскурзия

А Пътят разчертан на игрословици
със Вятъра танцува валсове,
гасят в косите си бездомници
последните си живи фасове

На съвещание забиха локвите-
море решиха да изграждат,
студентите изпиха водките
и си поплакаха от жажда

Животът някак си минаваше
и нещо някак си препускаше,
това, което остаряваше
се сбръчкваше и се отпускаше

Оставаха от него Истини
лъжите също не утихваха,
към Нещото вървяхме слисани
и с мокра перушина литвахме

Предричаха ни кратко бъдеще-
със кани водка ни предлагаха,
и кръстиха живота "Тържище"
онез, които ни продадоха

А ние мокри, но хвърчащи
чертаехме небесни знакове
строшили скапаните чаши
извадени от мръсни сакове

И... пак се всичат телефоните,
витае прелетна илюзия,
от паяжината синя на невроните
се стели следваща екскурзия...




Послепис: Почтиастрономическо откровение- Промяната на времето е връщане към старото..

[/i]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.