У дома!

[OvCeL4EnCetO]

Красиво момиче..хубаво куче...разходка...
Тя имаше много рядка порода куче-КГБ териер,красиво,голямо, с лъскава черна козина...Днес както всеки друг ден,те излязоха на разходка.Първо обиколиха големия парк,после отидоха пред блока и най-накрая седнаха на някаква пейка.До тях се настани момче с хубав Голденретривър.С момичето се заговориха,а кучетата се заиграха.И така неусетно те се сближиха много..Когато оперираха териера на момичета момчето беше с нея.Всеки свободен миг бяха заедно.И така продължи няколко месеца...докато момичето не се разболя сериозно.Оказа се,че има рак.Когато Той разбра я прегърна силно и й каза:
-Ти си ми приятелка-ще бъда до теб!ВИНАГИ!
И повреме на лечението те се сближаваха още повече,но Тя не искаше да са просто приятели,искаше нещо друго...
След още няколко месеца те отново бяха на разходка,ала този път Момичето беше в инвалидна количка,Момчето я водеше,а кучетата бягаха около тях..и за миг всичко беше прекрасно..
Един ден Той дойде да я види у тях,след като се разговориха Тя разбра,че любимия и е влюбен в друга-била красива,нежна,мила и също имала куче!Мразеше онова подобие на живот,което живееше сега-МРАЗЕШЕ ГО! Тогава реши че така и така ще умира,по добре да му каже всичко в очите:
-Виж какво,миличък,нямам сили да крия повече това-Обичам те!Как не го разбра?!
О,да,бил си заслепен от тая..тая..никаквица..
-Недей да говориш така..-опита се да я успокои той.
-Ще говоря както си искам!
-Е,да ама тая никаквица си ти!!!!-извика вече ядосан той..и тя като по чудо млъкна..
-Зна4и мен обичаш толкова много?Но защо не ми каза?
-Исках да е изненада,но айде..
Той падна на колене,погледна я в очите и каза:
-Нали не смяташ да ми отказваш,а?
И тя го прегърна,целуна го...обичаха се..истински...
След това хубаво развитие на нещата я оперираха и тя оздравя напълно.Сватбата беше невероятна.Кучетата се забавляваха невероятно и на медения месец.И скоро на бял свят се появиха две прекрасни момиченца...И така те заживяха щастливо,бяха били приятели и след като се опознаха станаха семейство..едно хубаво сплотено семейство...
*****
Един ден,когато се прибра у дома мъжа свари на масата писмо,прочете го и излезе на двора:
-Трябва да поговорим,скъпа!-каза тихо на жена си и тя дойде при него.-Викат ме на война..в Ирак.Трябва да отида...Задължават ме..
*****
Изстрел последван от втори...Огън...бомбардировка на базата...
-Помооооооооощ!-вик в пустиня,зов за помощ....-Моля ви!!!!!!!!!!!
Повторни изстрели...Тишина....Спокойствие....

*****
В самолета всички бяха с рани и увити в бинтове,кръв,плач,молби...
-Къде отиваме сега?-попита един обезобразен,от кушетката наблизо.
-У дома!-тишина.-Прибираме се у дома...

****
-Къде е съпруга ми?
-Как се казва?
-Вихрен.Вихрен Цанков.
-Вижте,госпожо,съпругът ви е в Пирогов и...няма шансове...Съжалявам..
-Неееееееееееееее-отново тишина...

****

На погребението дойде министъра на отбраната.Предаде искрените си съболезнования и си тръгна.
Децата попитаха тихо майка си:
-А сега ,мамо,къде отиваме?
-У дома,милички...прибираме се у дома...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Красиво е,Браво!

[ONS]

готину  :)

[...::Mag1::...]

хубаво е!  :)

[dylgokoska]

И  на мен ми харесва, макар че е тъжно

[Behind`Blue`Eyes]

Не знам за другите, ама аз останах потресена от развитието.... Краят ми хареса особено много... "У дома... прибираме се..." Макар и трагичен разказ е много красив!

[OvCeL4EnCetO]

Радвам се че ви е харесало :)

[slunce]

много е тъжно,но за съжаление такива неща се случват......... [confused]
след голямото щастие,понякога идва същои толкова голяма нещастие  [confused]

[OvCeL4EnCetO]

Да,права си,слънчице,но представи си колко им е трудно на тези семейства.... [reevvv]