Късогледство или далекогледство?

[Angel Soul]

Не, темата не е за раздел медицина! :)

Иде реч за светогледа на хората. Или за това как някои хора безкрайно дълго се взират в детайла, докато други прибързано обобщават цялата картинка. Вие листенцата на цветенцето ли виждате или цялата полянка, заедно с поточето и близката горичка? :)

[boginqta_]

ооо цялата полянка...и насекомите даже :))

[D`Eva]

Според мен цялата полянка и поточето по-лесно се забелязват от колкото листенце на цветенце :) Има една друга мисъл : Ти му сочиш звездите , а то ти гледа пръста и спори ,че няма звезди:)

[Angel Soul]

Аз си мисля, че е до нагласа. Не приемам едното или другото за по-висше.

[D`Eva]

няма общо с по-висше или по-низше
а с ширината на мирогледа ... нали затова всъщност е темата

[ivorysoul]

астигматизъм :Р - виждаш всичко, но ти убягва фокуса

[stranger]

Хубаво е поглеждайки носа, да можеш да си представиш опашката. За съжаление, не винаги я има обаче...

А иначе, предпочитам детайла пред цялата картина - има по-малко дефекти :)

[#sexy_pisana#]

нормалноглетсво

[^FoBoS^]

нормалноглетсво

Първо щях да кажа, че имаш грешка в правописа, после пък се сетих, че няма такава дума ... после пък се почудих какво точно имаш предвид ... както и да е. Явно не схващам от една дума.



Та, по темата:
Виждаш листенцето и се вглеждаш в линийките му, в различните нюанси на зелено...
После продължаваш по клончето .. и я, клонче .. едно зелено, преливащо в кафяво и ... о, гъвкаво ... после надолу към ствола ... и ей ти цяло дърво ... после пак към детайлите


За да видиш цялото, трябва да минеш през частите му, а когато го видиш цялото ( не едно листо, не едно дърво, не една гора, а цял всемир ), пак се връщаш към хлорофила, за да го доразгледаш, когато вече знаеш малко повече взаймовръзки и го видаш не като "я зелено", а като нещо друго  ...

Глупости на колелца :p

[Cat]

Определено имам склонност към полянки ама понякога се дразня от тва че не виждам цветенцата.

[repi-s-lychec]

нормалноглетсво

Първо щях да кажа, че имаш грешка в правописа, после пък се сетих, че няма такава дума ... после пък се почудих какво точно имаш предвид ... както и да е. Явно не схващам от една дума.



Та, по темата:
Виждаш листенцето и се вглеждаш в линийките му, в различните нюанси на зелено...
После продължаваш по клончето .. и я, клонче .. едно зелено, преливащо в кафяво и ... о, гъвкаво ... после надолу към ствола ... и ей ти цяло дърво ... после пак към детайлите


За да видиш цялото, трябва да минеш през частите му, а когато го видиш цялото ( не едно листо, не едно дърво, не една гора, а цял всемир ), пак се връщаш към хлорофила, за да го доразгледаш, когато вече знаеш малко повече взаймовръзки и го видаш не като "я зелено", а като нещо друго  ...

Глупости на колелца :p

Аз пък винаги възприемам нещата като цяло и после, така да се каже, уточнявам детайлите. Например - запознавам се с някой. Първото нещо, което запомням е например нещо силуетно - "не много висок, слаб, с русолява коса". Обикновено ако нямам възможността да погледам тоя човек по-дълго от 5 минути просто няма да го позная, ако го видя на улицата, щото детайлите ги запомням в последствие. Да, ама като ги запомня...  :p :p :p Всъщност дори от медицинска гледна точка имам вродено далекогледство.

[^FoBoS^]

нормалноглетсво

Първо щях да кажа, че имаш грешка в правописа, после пък се сетих, че няма такава дума ... после пък се почудих какво точно имаш предвид ... както и да е. Явно не схващам от една дума.



Та, по темата:
Виждаш листенцето и се вглеждаш в линийките му, в различните нюанси на зелено...
После продължаваш по клончето .. и я, клонче .. едно зелено, преливащо в кафяво и ... о, гъвкаво ... после надолу към ствола ... и ей ти цяло дърво ... после пак към детайлите


За да видиш цялото, трябва да минеш през частите му, а когато го видиш цялото ( не едно листо, не едно дърво, не една гора, а цял всемир ), пак се връщаш към хлорофила, за да го доразгледаш, когато вече знаеш малко повече взаймовръзки и го видаш не като "я зелено", а като нещо друго  ...

Глупости на колелца :p

Аз пък винаги възприемам нещата като цяло и после, така да се каже, уточнявам детайлите. Например - запознавам се с някой. Първото нещо, което запомням е например нещо силуетно - "не много висок, слаб, с русолява коса". Обикновено ако нямам възможността да погледам тоя човек по-дълго от 5 минути просто няма да го позная, ако го видя на улицата, щото детайлите ги запомням в последствие. Да, ама като ги запомня...  :p :p :p Всъщност дори от медицинска гледна точка имам вродено далекогледство.

Е, русата коса е детайл от цялото .. опознаваш го целия ... и тогава пак тръгваш да го свързваш с детайлите, нали ( но вече в частност )?

[repi-s-lychec]

Това е някакъв силует - нисък, кльощав, светъл. Нищо детайлно. Чак по-късно, ако ми остане време, почвам да изчислявам броя на луничките на квадратен сантиметър, например  :p :p :p

[tonnny_bg]

Това е някакъв силует - нисък, кльощав, светъл. Нищо детайлно. Чак по-късно, ако ми остане време, почвам да изчислявам броя на луничките на квадратен сантиметър, например  :p :p :p

[smeeh]Някои хора доста имат за изчисляване .Ела да ми видиш щерката кво става... [lol] [lol].
По темата сега:Гледам детайлите.Ама се взирам доста.Тях помня после .Дали е с руса или черна коса,за мене е без значение.Обаче един поглед,или дума ,ще ги помня с години.Някои казват ,че това било дребнавост и не било хубаво.Аз съм на принципа ,че именно в малките детайли се крият истински значимите неща. :)

[Unforgotten`feeling`f]

Обичам да виждам всичко  :)
Не само листенцата,но и корените на цветята,даже в пръстта надничам,за да видя какво има.Не се страхувам от червеите.Търся нещо хубаво,нещо,което да е красиво,истинско.Все някъде го намирам.Но и съседната горичка надзъртам,за да съм наясно с околността.Така е най-хубаво...