В два часа след полунощ

[Gentiana]

Прясно изстискана лимонада
в два часа след полунощ.
Луната портокалено млада
търкаля се из небесния кош.
Носталгия ли ме тресе, не зная,
но си мисля за пясъчен бряг и море.
Града през лятото не мога да го трая.
Получава аритмия капризното ми сърце.
Прилеп ми закрива светлината,
която в шепите ми от Луната вали.
Ако му отскубна крилата,
дали много ще го заболи?!

[Angel Soul]

В два часа след полунощ
котките разхождат се пияни,
нали знаеш - време за любов,
само скучните в нощта си лягат ...

[Gentiana]

Лягат си,
като за тях Луната си е само Луна,
а не оня портокал,
откъснат от тропическия рай
на мисълта ни.
Не им ухае на нощна салса
и страстно танго до четири сутринта,
Кротко, прилежно в шест часа
с будилничен звън ще станат.
Ще си пийнат кафенце
с три захарчета или без кофеин,
нали се грижат за холестерола,
после на работа  ще отидат,
а ние тогава ще заспим-
дивите вещици, нощни птици,
обратното на скучните хора.

[navajo]

Тази бяла луна
дето толкова нощи изгрява
днес изгря,но залезе след миг
нестинарките тъкмо бяха навлезли
в жаравата
и отекна из нивите
совен крясък и пролетен вик...
Вечерта се превърна в утро
с полъх на жерави,
песента онемя
и закуца без дъх,
по тревата запъпли на росата потерята,
а из хълма разнесе се сенокосният лъх...
В ръка стисках съдбите
на предците зазидани,
с крака тъпчех буците
ослепели от дъжд,
вятър свиреше блуса
в чест на всички загинали,
а детето заспиваше
като истински мъж....
Тази бяла луна........

[Gentiana]

 :)
Тази бяла Луна
с лице на забравено момиче,
което се къпе
в хладните извори на
безразлични небеса,
кожата му с цвета на кокиче
свети в тъмното
на ненужните спомени
отразена.
Душата ми обръща гръб.
Тя не вярва във чудеса.
Тази бяла Луна...

[DeTe_Ha_Xaoca]

В тази бяла луна,
аз се оглеждам!
Два часа посреднощ,
лудост, любов и още нещо...
Нещо горещо,
събуждам те с него,
латино танцуваш със мен,
три стъпки и чупка във ханша,
побърквам те скъпи, нали?
Три стъпки, на ръце ме понасяш,
луната закрива очи....

[Angel Soul]

Отново два наближава,
в лицето ти има промяна.
Очите ти - котешки, неподкупни,
говориш приказки сладкодумни ...
Кажи ми - жена ли си
или някаква фея,
която в нощта друг живот
си живее?

[Gentiana]

Феите денем пият роса от цветята.
Котешките ми очи светят зелено в тъмата,
Не съм фея , а създание на мрака студено.
Сладко ти шепна, но ще избухне в червено
тялото ти, когато вените му разкъсам.
Стой далече от мене! С жлъч ще се нахъсам
и всичко твое за миг ще стане мое.