Привързаността

[Romantic]

Много съм скептично настроен.
Привързаност...просто е свикването с един човек и неговите действия
най- просто казано.
Свикваш с човека,правите нещата заедно не сте приятели и това е.

В наши дни е така,че даже и по-лошо.

[repi-s-lychec]

Ами ако привързването не води до скука, а до тотално обсебване?

[Sweet_As_Candy]

Ами ако привързването не води до скука, а до тотално обсебване?

Не мисля че привързанноста води до тотално обсебване.

[gospojica_Lubov]

Случвало ли ви се е да сте страшно привързан към някой?Е,не чак пък страшно привързан,но привързан...И в един момент да искате да се изплъзнете от тази примка,която след известно време става вече нещо като навик? Навик да бъдеш с някой,навик да говориш с някой винаги по едни и същи теми и т.н.

Била съм силно привързана и съм и сега  :)
Ако това е някаква примка или навик, както ти я описваш, за мен привързаноста означава (и) силна нужда от определен човек. До някъде съм съгласна с теб. На мен ми харесва този навик. Този навик ти дава нещо сигурно в живота. Имаш човек до теб, който да те подкрепя и това те прави много по - уверена и спокойна. Хубаво е да правиш хубави неща, за човека, към който си привързан и обратно  [lol]

[repi-s-lychec]

Ами ако привързването не води до скука, а до тотално обсебване?

Не мисля че привързанноста води до тотално обсебване.

Еми аз не просто мисля - изпитвала съм го.

[Sweet_As_Candy]

Ами ако привързването не води до скука, а до тотално обсебване?

Не мисля че привързанноста води до тотално обсебване.

Еми аз не просто мисля - изпитвала съм го.

не мисля че това е привързаност а обсебване.. а двере имат голяяяяяяяма разлика в мойте очи

[finiv]

Понякога дори прекалено привързана съм се чувствала... и понякога това не ми харесва много...поне според мен трябва доста време докато свикнеш, че тази привързаност към даден субект, води до зависомост от споменатия...Аз лично не обичам да бъда зависима от нещо или някой, но в последствие се наложи...Ех как ли не си изтезават хората навиците, привичките, само и само заради някаква си любов...Тва чувство наистина е много хитро... [confused]

[MoonLight]

Интересна тема... Обаче не се ли стремим всички към привързаността?

[`Fallen_Angel`]

Гореописаните случки или усещания ми оставят един странен вкус в устата. Хм... как да го опиша по-добре. Все едно сам си се заключил в малка клетка, дал си ключа на някого доброволно, а накрая беснееш между решетките, че те държи там и не те пуска.

Никой не е казал, че за да си мъркаш с някого, трябва да се набуташ в клетка, но хората са такива - сладурско жертвоготовни, изпадащи в зависимости и показващи преданост със самонатъпкване в кутия.

[tonnny_bg]

Хората са малко или много мазохисти по отношение на живота си. :)

[`Fallen_Angel`]

Това ги прави неуващаващи себе си или другите си.

Не можеш да твърдиш, че обичаш някого, а да го връзваш, понеже дребната душица не се е научила да уважава и цени

Мое мнение, не задължавам никого с него

[tonnny_bg]

Ами то пак е любов ама някаква такава окована,която аз не разбирам.Според мен любовта трябва да ни дава криле ,а не да ни връзва.Егоистично е да мислиш ,че когато вържеш някой ,то той е твой.Напротив,по-добре му дай свободата и после бъди всичко за него ,отколкото някаква такава вързана любов,която да  подтиска.

[MoonLight]

...то той е твой...

Това е нещо, с което се опитвам да се преборя и да осъзная. Но ми е трудно, признавам.
Просто, когато си влюбен, всеки път имаш чувството, че това е последният, единственият. И във целия този вихър на емоции, започваш да проявяваш чувство за собвственост и измамна сигурност. Мислиш си, че някой е твой, а всъщност никой не ти принадлежи. Всеки може да си тръгне във всеки един момент.
В този ред на мисли.. какво е усещането да си с някой цял живот и знаел ли си го в началото. Както казах, всеки път като се влюбиш, се влюбваш като за последно. А когато 'последният' дойде усеща ли се по някакъв начин.. има ли нещо различно, което да ти дава сигурност? Или сигурност никога няма?
Интересно ми стана..

[ivorysoul]

Сигурността и гаранцията са си абстрактни, сигурните неща като цяло се броят на пръстите на едната ръка на трипръст човек ;)

[tonnny_bg]

Когато срещнеш точният човек ,е различно усещането.Сякаш винаги си била с него и за малко сте се разделили.Като че ли той е продължение на теб.Но със сигурност е различно.Нали знаеш двете половинки на едно цяло. :)