...Малка блуднице...

Started by Mary_Jane, October 17, 2005, 19:06:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Mary_Jane

Пуснато на: Сря Дек 15, 2004 5:42 pm
 
Кой открадна мечтите ти , моя малка блуднице?
Кой така нахално , влезе в сърцето ти и породи сълзите ти?
...Защо ли питам? Отговора е еднакъв всеки път..
... А ти малко момиче.. толкова различно.. необятно.. необяснимо.. странно.. толкова близоко, но толкова чуждо...
Какво стана подяволите?!?
..Къде отиде всичко? Нима забрави? Мечтите? Думите..?
Нима все още търсиш себе си? Онази част от себе си , която всъщност винаги е липсвала? Нима все още си задаваш въпроса коя си ти всъщност? Защо си тук и защо подарявам тези редове на теб? Защо точно тук и точно сега? - ... и аз не знам..
Оставих част от себе си вътре в теб... част от мен я няма.. тя живее с теб.. в теб.. в едно цяло... и може би тази част ми липсва.. дори и да я мразя.. тя е моята част.... да! Там вътре в теб! Усещаш я.. знам!
Ти бе това което създадох.. обикнах.. а може би просто се влюбих в себе си... не знам...
...И някой път ми липсваш безкрайно много...
Липсват ми изминалите дни... месеци... години... времето , което никога няма да се повтори... да се върне, защото може би просто пораснахме...
Дори не знам защо пиша тези редове.. не знам...
Обзема ме носталгия , по нещо скъпо... по спомени, който останаха единствените неща , който сега ни свързват..
Но всеки поема своя път.. в живота хиляди пътеки се пресичат и делят и всеки поема своята... а някога.. някога за нас бе само една - "нашата"... Липсват ми изминалите дни.. Липсват ми дори скандалите.. колкото и глупаво да звучи..
...Толкова много спомени...
Време в което опознавахме света.. и всичко беше толкова лесно.. красиво и необятно.. Искам да върна безгрижните дни.. Усмивките.. непринуденият смях.. отново да няма подлост и лицемерие..
Да не знам същността на болката.. на тъгата.. самотата...
Искам да съм "малка" ... искам да върна вемето.. да бъдем онези деца , който се напиваха по тепетата, които заедно се изправяха срещу всичко и всички.. онова време , което ме научи на толкова много неща..Човек се учи от грешките..
А ти вече позна себе си в тези редове.... и .. немога да продължа да пиша... може би звуча глупаво.. може би просто не искам да връщам нищо ,а просто да ти напомня за нещо, което остава...
.... Няма смисъл.. няма смисъл да говоря повече.. ти знаеш всичко.. Ти го разбираш , дори и без много думи..
Имах нужда................  все пак моята част живеее в теб


Dalechen

 :flowers: добре дошла , Мери Джейн :)
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

boginqta_

Quote from: Dalechen on October 18, 2005, 02:36:33 AM
:flowers: добре дошла , Мери Джейн :)

за съжаление не е тя...но преместваме някои от по-хубавите творби от стария форум..
"Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти... Ако искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече там при него?" Ричард Бах

Don_NUTSO



QuoteКой открадна мечтите ти , моя малка блуднице?
Кой така нахално , влезе в сърцето ти и породи сълзите ти?
...Защо ли питам? Отговора е еднакъв всеки път..

[confused]

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.