История стара колкото света

[бавно умирам]

                                                                                                                    История стара колкото света

03.07.2006г- 22:30h-понеделник

Ето ме отново.И преди си ме срещал/а в други мисли други песни, други стихове , вьв всеки друг!!! И преди мен си чел/а подобни редове които са пьлни
само с обаркани мисли.В главата ми звучи музика която никога не спира.Това ми харесва защото ОБИЧАМ музиката но и ме кара да плача защото тя
винаги е била тьжна в животя ми до сега.Думите-какво са те??И защо ни причиняват такава болка?Защо никога не успяваме да кажем това което изпитва душата??Защо все не успяваме да намерим точната фраза за да кажем как ни боли?Ето отново плача защото те няма и отново нямя да знаеш какво се случва с мен.Около мен е целят свят и всички тези обьркани чувства-дали някога ще успея да разплета какфониятя в заобикалящата ме лудост?А музиката е толкова тажна-а толкова не ми се иска!!Как допуснах да стигна до тук?Нали имах мечти, имах всичко на този свят,вярвах че мога,вярвах че сьм щатлив,вярвах дори и в любовта!!!Но музиката  е тьжна и плача?
Мже би трябва да започна да разказказвам отначало,защото така е още по обьркващо,ако четеш тези редове?Може би никога нямя да разбереш нито дума от това!?
Няма да започвам от самото начало понеже то е отдавна минало и непоправимо.Ще започна от миналата година която е сьщо безвьзвратно отминала!!

Бях на 22год,живеех в Русе-най прекрания град според мен.Но обстоятелствата там ме принудиха да се преместя тук в София,нямя да обеснявам причините
поради които се налагаше да се преместя от там-има много- измисли си една и вярвай в нея,а ако ме попиташ някога каква е истината ще се опитам да ти обясня!!
Отстрани погледнато както казах имах всичко там- и материално и духоно но пианото в мен все пак беше тьжно.Всеки ден и всяка нощ аз чаках вьзможноста
да се спася от тези чувства и тя се появи в точното време и в точния час.Аз разбира се се вьзползвах и оставих всичко което обичах и не обчах там.И започна новия ми живот.Той беше 3-пореден но за това някои друг пьт.А колко барзо минава времето и колко много спомени изникват в сьзнанието ми сега.С две думи
повече от половин година не изпитвах никаква нужда от нищо и бях някьде вьв вьздуха,просто ме нямаше-доста скучен период.Ходех на работа и непознавах никого,а и не ми трябваше.Опитвах се да си измисля мечти и цели за да започна да живея този нов живот.Понякога ми липсваха старите навици и мечти но барзо
ги изтривах и продалжавах.Ходех си често до "дома"и ми беше лесно да забравя че нещо ми липсва,докато един ден реших че неискам да се вращам там!!
Просто бях преодолял липсата и причините,бях си простил всичко!! Не ми се сьрди но мога да живея без теб!!Не казвам че не те Обичам!!!!!!!!!!!!!!Само че вече не ми липсваш!Сега дори не не знам дали там е спомен и дали ми се е случвало??След няколко години мозка ми ще те изтрие напално за да не ме боли!! Но знам че ще те обичам докато сам жив!!!!Моля се на Господ единственно любовта ми да те пази!!!Само той ми е свидетел през какво минах за да запазя тази обич кьм теб!!!
Новия ми живот започна да ми харесва.Но не знам от книгите които прочетох ли, от егизьм,от скука ли започнах и да искам може би неподходящи за времито и душата ми изживявания тогава !?Започнах да излизам с хора на които сега дори не помня имената но тарсех точно теб!!!Проклет да баде този ден в които видях очите ти!!!!Казах ли ти тогава че не чакам теб?????Мразя и деня в който ти ми писа!!!!!Мразя те за това което не ми спести!!!Нова година ми носи само болка,а сега и велик ден ще ми носи сьщото-заради теб,а аз обичах тези празници!!!Проклятие пиша че те мразя а те овичам!!!Бях започнал да разказвам друго,а пак за теб мисля???Я по добре да си лягям може утре да изпадна в кома и да те забравя?!


04.07.2006г-15:44h -вторник

Отново сьм тук.Снощи не спах както тряба но това е нормално нали?Надявам се само това положение да не стане ежедневие и да не ми мине така живота!
Но кой знае на кьде ни води силата която ни кара да живеем-не знам коя е тя,любов,стремежи,цели,мечти,глупостта,отмьщение и т.н и т.н.............така мога да изброявам
думи до без край.Тези дни се питам дали сьжалявам за това което преживявам??Сега разбира се сьжалявам защото все още не виждам защо трябваше да
се случи?Сега сьм ужасно сьрдит и ядосан!!Сега музиката в мен е още по тажна от преди,но има нотки на страх,на обьркване,на отчаяние,на нещо което
не сьм изпитвал преди!Толкова ми е зле а немога да кажа на никого.Толкова ми се плаче а няма кой да ми каже че всичко е временно и ще дойдат по до-
бри дни.Сам сьм сред толкова милиони хора но те не ме виждат защото може би аз се крия?Нищо не ми е останало от мен,само мисьлта че те обичам,че обичам
един напално непознат човек!!С тези редове не обвинявам никого-просто пиша това което изпитвам сега!!!И вапреки всичко това пак не е което искам да знаеш.
Иска ми се да ти напиша стих но не ме бива в това,иска ми се да ти изпея песен но и това немога.Кога ли ще свьрши всичко и ще сьм някьде другаде?
Липсваш ми!!Липсваш ми ужасно,знаеш каква е болката. Нетьрпима и бавно убиваща-не в буквалния смисьл.Защото ако тази болка беше физическа аз нямаше
да издьржа такива рани!!Говоря за онази смьрт на мечтите,надеждите, на нещо от теб....!?Една от госпожите ми по литература ми беше казала че един ден ще
мога да си изкарвам прехраната  като пиша понеже сьм имал тази способност-ако я намеря ще я убия!!!Ето отново пуша и очите ми плачат.А ако ме познаваш знаеш какьв шегаджия и  оптимист сьм.Но сега сьм тьжен и немога да се усмихвам на тази зловеща болка-и не само защото теб те няма а,за това че се провалих и пропадам само на доло !!"Тишина.....тишина....само тя ми остана след теб..."
Ето това ми остави когато си трагна.До кога ще боли?Докогато аз искам!!Такьв е клиширания вьпрос и отговор и той е истината може би??А колко хубаво щеше да бьде сега да си срещу мен и да си говорим......но не за болки и трудни сьдби!!Но те няма и сьм сам,а незная как да се справя?Сега всички проблеми ми се стовариха на главата
трябва да мисля за оцеляването си но не само духовното!Загубих всичко и сега започвам без нищо,на нула,без пари,без желание дори да се боря.Но не те обвинявам
просто плача защото немога да се справя с това което е в мен!!О боже господи МРАЗЯ ТЕ за това което ми причиняваш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Защо???Защо не сьм ли правил добро??
Не бях ли достатачно справедлив с всички??Не разбирам кьде збaрках за да стигна до тук??С какво заслужих този живот,тези сьлзи,тази трудна болка??Не доказх ли достатачно??Толкова ли сьм грешен?Защо имам тази сьдба??????Кога ще изллувам от тези сьлзи??МЬЛЧИШ!!!!!!!!!!?????Господи моля те само СПРИ тази тьжна песен в главата ми!!Моля се техо нйкои на този свят да не изпитва тази болка!!!Моля се никой никога да не стигне до тук!!!Дано това което иживях и видях от живота си не е урок който трябва да научи всеки!!!Мальк сьм да.....но незнаеш какво сьм видял и преживял и с всичко трябваше да се справя сам,защото нямах право да кажа на никого!!Нямах право защото щях да разочаровам всички които обичам,а те не заслужават това!!!!!Не се хваля,не се надувам,не искам да кажа колко щастлив живот си имал/а!!Не ме разбирай погрешно твоятя болка сьщо е голяма и единственна!!!Аз сьм сьпричастен с теб и се опитвам да те рабера!!!!Но немога да ти спестя нищо защото не знам дали утре ще отворя очи и ще се усмихна!??А така обичам да се смея и да виждам усмихнати хора!Сигорно сьм напьлно луд и само аз незная????Но стига за днес отивам да си пусна някой филм и да се опитам да забравя че те срещтнах!!!А и утре сьм на работа до касно.


05.07.2006г-23:30h-сряда

Пет дена.пет дена откакто няма нито вест нито кост от теб.Все едно никога не сме се познавали и няма никакви чувства?Пет мьчителни и безкрайни дни.Всякьш беше толкова оттдавна когато те видях последния пьт-тогава ти се збогува с мен нали?Само аз незнаех че това е последния пьт когато ще бьда жив?Само аз не си давах сметка че след този ден няма да има до мен никой когото да прегарна и да се успокоя ,че не сьм сам!!Така и неможах да схвана правилата на тази игра но поне знам ,че само аз загубих всичко защото на теб ти остана спомена за мен дори!!Музиката е толкова тажна и обьркана!?Любов ли беше всичко или това се случваше само в моята глава?Какво да ти напиша като ти няма да знаеш сега какво се случва с мен??Живеем в 2006г вьв век на техника и бясно развитие-имаме толкова средства чрез които можем да общуваме,а и двамата незнаем нищо един за друг??!Кой е виновен за тава??Моята вина е че те обичам но каква е твоята?Все още всичко е толкова прясно и всичко ми напомня на теб-нечии парфюм,повечето песни по радиото-всичко!!В очите ми има толкова сьлзи но....не мога да си позволя да плача!Как да покажа на всички колко безпомощен се чувствам,как се страхувам,как не знам как ще се справя??И в нашия век на кого ли му пука."Забрави и Продьлжи-животьт е пред теб!"това ми казват всички!!Забрави-звучи толкова хубаво!!Поне едно знам- когато човек е в такова сьстояние се раждат най хубавите мисли,песни,стихове и всичко хубаво което сьм чел или гледал!!Обьркан сьм и всичко което правя ми се струва грешно?Колко пьти си срещал/а такива мисли??И още колко ли пьти ще ги срещаш в живота си??Моля се да не са много и да не ги изпитваш сега и никога!!!Чувствам се празен и мальк-чудя се какви думи да използвам за да не звучат до болка познати и глупави?Но няма такива-колкото и сложни да са те!!Всичко е старо колкото света!!!!Говоря си сам-но кой не го прави???Само дето някой не си говорят говорят на глас!Уморен сьм след днешния работен ден и ще си легам,тялото ми ще си почине но не и мислите ми!!Те няма да ме оставят и пак ще ме вращат при теб.Но защо ни е всичко като има музика.Послушай я и ще бадеш там кьдето искаш да бьдеш!!!Моята песен сега е тажна но знам че ще доиде и друго време!!

[D`Eva]

целувам те...по детски ...искам да ти мине

[Unforgotten`feeling`f]

Личи си, че много силно обичаш и страдаш. Бъди силен! Музиката не винаги ще е тъжна. Сигурна съм, че ще отстъпи място на по - веселата, с всички се случва това понякога. Разбирам те... Хубаво е, че се бориш с това, че искаш да продължиш напред. Много ще ти е трудно, но не е невъзможно! Дано всичко се оправи по - бързо..  [a taka]

[tonnny_bg]

Хей,горе главата,човече.Не всичко е загубено.Само си дай спокойствието ,от което се нуждаеш и всичко ще се нареди ,сигурна съм. [namigggggg] [slun] [slun] [slun]
Подарявам ти слънце,за да те топли ,когато ти е студено.

[finiv]

Усмихни се... Не. не не ми казвай, че не можеш...След като си написал това можеш да дадеш една единствена усмивка... не на мен, не на другите около теб, не на света, а на болката...ЕХЕх сега ще ме попиташ защо ти го казвам и как може да искам такова нещо от теб ли?!Ами... това е първата стъпка към връщането към живота отново... Ако искаш да живееш ЩЕ се усмихнеш на тая болка... Не... Тя, болката няма да изчезне, нито ще намалее, но... Трябва да свикнеш, че болката винаги ще е с нас - тя никога не е изчезвала, просто или сме я усещали по-слаба или по-силна... Аз не те карам да извършваш геройство... Хайде сега не ми се обяснявай  :p Давам ти време... Помисли... И се усмихни... Тихичко... Никой друг да не види... Само тя... Болката... И приеми... Тя освен враг може да ни бъде и приятел... Ще ме попиташ как мога да твърдя нещо талкова абсурдно...?! Ами да речем, че и мен ме боли... Но аз и се усмихвам, когато тя ме ръчне за пореден път и се свия... И и казвам " не аз ще те опитомя"...Така че... Усмихни се... Не, не веднага... Както казах не веднага... Давам ти време да я приемеш, че тя ще бъде с теб... :)

[бавно умирам]

Знаеш ли колко пьти и се усмихвам???Знаеш ли колко пьти си говоря с нея и я моля да ме остви за ден??Знам....искаш само да помогнеш!!!Презнателен сьм за това!!!Оценявам го дьлбоко!!но много сьм сьрдит на сьдбата.Както казах немога сега да намеря подхдящите думи за да кажа какво ми е [sad3]Яд ме е защото ето човек като теб изпитва нещо коего променя характера-за едни кьм по добро за други кьм по лошо.Много книги прочетох за духовното и знам че всичко е сьдба и зависи само от нас-нещата са такива каквито ги приемаме-ако искаме плачем,ако искаме сме щастливи а ако искаме можем да променим всичко!!Но ми писна от парадокси!!!!
Писна ми все да летя с/у вятьра и да обрьщам света все сам!!Знам.....всчко се случва да научим нещо!Всичко се случва защото можем да издьржим!!Уморих се искам да кажа на някого-спри и послушай музиката с мен!!Всичко ще се оправи!!

Прощавай че ти написах всичко това но....в момента няма на кого да кажа [sorry]

[finiv]

извинявай че чак сега отговарям, но ме нямаше във форума...
та спокс, всичко е преходно с времето - човек така е програмиран :) - с времето всеки привиква със съдбата си и с всичко, което се случва около него...Музиката... тя си върви...въпросът е там, че всеки я чува и по-точно може да я чуе едва когато намери хармонията в себе си, така че не искай от всеки да слуша музиката заедно с теб, защото не всеки може да я чуе...А и не бъди сигурен, че дори и да я чуе тя ще бъде същата, която и ти чуваш...Всеки е различен и вижда света така, както на него му харесва...УСПЕХ... :) :) :)