News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

За паяците ... и нотите

Started by `Fallen_Angel`, July 06, 2006, 23:50:31 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

`Fallen_Angel`

Цитат от "Сага за войната на разлома"

Тази нощ сънува отново.
Мъжът в кафяво вървеше по пътя и сега Миламбер можеше да го следва.
- Виждаш ли, има някой обективни пречки. Онова, на което те учат, е полезно, но никога не приемай твърдението, че само защото едно решение удоволетворява определена задача, то трябва да е единственото.
Мъжът в кафявото спря.
- Погледни това - рече той и посочи едно цвете край пътя. Миламбер се наведе, за да види какво му сочи мъжът. Между две от листата му малко паяче тъчеше ситната си паяжина. - Това същество - каза мъжът в кафявото - се труди, без да забелязва преминаването ни. Всеки от нас може да го премаже и да прекрати съществуването му по приумица. Значи помисли над следното : ако това същество можеше по някакъв начин да усети, че сме заплаха за живота му, дали щеше да ни боготвори?
- Не знам - отвърна МИламбер. - Не знам какво мисли паякът.
Мъжът в кафявото се подпря на тоягата си.
- Ако се вземе предвид колко различно мислят хората, възможно е този пяк да реагира със страх, с непокорство, с безразлицхие, с фанатизъм или с неверие. Всичко  е възможно - Той се пресегна с тоягата си, леко прихвана късче от свилата на маяжината, надигна малкото насекомо и го пренесе от другата страна на пътя. - Мислиш ли, че съществото разбира, че това е друго цвете?
- Не знам.
Мъжът в кафявото се усмихна.
- Това може би е най-мъдрият отговор.
След това тръгна напред и каза:
Скоро ще започне да виждаш много неша, никои от които ще ти се сторят безсмислени. Когато това стане, помни едно.
- Какво? - попита Миламбер.
- Нещата не винаги са това, което изглеждат. Спомни си за паяка, който в този момент сигурно отправя благодарствени молитви за неочаквания дар. - Той посочи назад с тоягата си и поясни : - На второто цвете имаше много повече мушици, отколкото на първото. - Почеса се по главата и добави: - Чудя се дали и цветото отправя благодарствени молитви?





Без сетива няма възприятие? - пита умът му. неговият ум!
Аз съм! - крещи той - Щом аз съм, тогава какво аз не съм?
Отвръща ехото.
Ти си онова, което си, а не онова, което не си.
Незадоволителен отговор.
Добре - отвръща ехото.
Какво е тази нота - пита той
Тя е докосването на съня на старец в мига преди смъртта
Какво е тази нота?
Тя е цвят на зима.
Какво е тази нота?
Тя е звук на надежда.
Какво е тази нота?
Тя е вкусът на любовта.
Какво е тази нота?
Тя е зод да се събудиш.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Unforgotten`feeling`f

#1
Много хубава тема!  :) Смислена е и интересна.
Много ми хареса историята за паячето.Нещата наистина не са такива,каквито изглеждат и едно и също нещо може да бъде погледнато през много различни страни...Аз мога да погледна цвете и да кажа,че е красиво...За друг може да е грозно,а  трети да го натъжава...Всичко е толкова различно...Има толкова много паячета около нас,но май не ги забелязваме...Хубавото е,че те не се влияат от хората,колкото ние...Просто правят това,което трябва...




~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

XpacTa_lavista

Тази тема има нещо общо с философията на Беркли-"Съществуването е възприемане". Само дето не ми идва на акъл какво да напиша в момента [shame]
оффтопик-паякът не е насекомо :p
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Kaliopa

Наистина- какво е тази нота? Хубав въпрос с още по-хубави отговори....Ние възприемаме света триизмерен, а ако има друго освен отгоре, отдолу, в средата....просто не го виждаме, не го възприемаме...нещата, които не познаваме са нещата, които не виждаме....всичко е толкова по-голямо от нашия окован с предрасъдаци свят....но как човек може да отприщи съзнанието и волята си и да преодолее наложеното му....как да вярваш, че всичко зависи от теб, когато виждаш, че не зависи...
Ще ме догониш ли?
Ще изгориш ли с мен, безпаметно,
изпепелен,
и все пак жив...
Недей.