шишенце пълно с живот...

[OvCeL4EnCetO]

В душата й бушуваше буря,буря преминала през хиляди изпитания,за да стигне до този момент-момента на раздялата...Щастието й се бе превърнало в някъкъв далечен спомен и сега ветрове от  мъка,дъждове от тъга и урагани от вина изпълваха незащитеното й сърце.Може би момента не беше подходящ..Може би имаха нужда от време.. Дали щеше да я подмине? И тя вървеше,вървеше с смъртта на рамото си.Тя я следваше като лешояд и само чакаше хищника да я разкъса с подлите си зъби от клевети и лъжи...Смъртта,ала не физическата-та тя щеше да е радост за нея!А онази, чрез която душата ти престава да живее и изстива..Момичето..изложеното на показ дете...почувствала за първи път тази мъка...
Тя отиде до него.Зад нея останаха двете й най-добри приятелки и я подканваха да отиде.Той я видя и се изправи.Отиде до нея,прегърна я и я целуна по-страстно от всякога..И тя изтръпна...Стената,която си беше издигала,за да не почувства болката от отзи миг сякъш се срути и тя....
*****
-Линейка!!! Моля ви!!! Помогнетеееее!
*****
Погребението беше тихо и тъжно.Най-добрите й приятелки седяха на първия ред столове и слушаха опелото.На втория ред седеше любовта на живота й.Накрая ковчега бешв поставен в студената зимна пръст и на гробищата останаха самочетирима нейни приятели:двете приятелки,момчето и един непознат.Сълзите им бяха като изсъхнали....Беше ги помолил да останат един нейн приятел адвокат.Той се приближи тъжно към тя:
-Моите съболезнования.Тя беше невероятен човек!
-Да..-отвърна всеки от четиримата тихичко.
-Тя е знаела,че умира.почувствала го е,зашото е оставила нещо за вас...-И извади черно пликче от вътрешния си джоб.Зачете:
"Милички,с вас прекарах живота си ала сега чувствам че предстои нещо ужасно.Искам да ви кажа че ви обичам и да ви помоля за нещо.Ако нещо се случи с мен моля Вени да вземе дневника ми и да го пази,защото вътре са затворени всички мои страхове и усмивки...Ками да вземе Свин,защото тя има нужда да бъде обичана,Фи да вземе медальончето ми,а Илиян да вземе...той знае какво.
П.П.ще ви помоля да ги вземете направо от стаята ми."
*****
И скоро те бяха в дома й,майка й любезно им отвори и със сълзи на очи ги заведе до стаята й..
Докато всеки вземаше своето нещо си спомняше за любим момент с нея и така те разбраха колко важна е всъщност тя,Фи разбра колко ужасно я е измъчвал а непознатия каза само едно нещо което те никога не забравиха.Той изкара от скрита под леглото й кутийка малко шишенце закачено на платинена верижка,течността в него приличаше на..О,Боже-КРЪВ!!!
-Живота ни променя..Кара ни да се борим за оцеляване...и сега чувствате какво е била тя за вас, нали?Кръв от нейните вени,кръв заразена с няй-коварната болест-доверието1Кръв течала по нейните вени,кръв,която имаме всички,но много малко от хора притежават такава като нейната-благородна и способна да обича истински!.. Живота й я уби...-И излезе от стаята,в която останаха нейните любими същества догонени от истинската любов...дори и след смъртта й...

[Gentiana]

И това е хубаво  :)
Но пак тази болка?!
Защо?

[OvCeL4EnCetO]

Болката и любовта са единствените чувства които при всеки човек са различни...
Опитвам се да представя моята болка като водовъртеж от фантазии.Да,тя няма нищо общо с тези истории,но те са изстрадани от моето сърце и по този начин чрез писането се чувствам по-добре..доколкото е възможно... [shame]

[Gentiana]

 :) Слънце, ти си много зряла за крехките си години  [heart__], това е похвално, но все пак не бързай да пораснеш.Остани си колкото се може по-дълго дете.Да бъдеш голям и зрял е тъжна работа  :)

[OvCeL4EnCetO]

На мен не ми дадоха просто възможност да бъда по-дълго дете :) Но мога да се радвам  на рова, че съм самостоятелен човек...И колкото и трудно да ми беше сега се чувствам сигурна...Наистина и аз искам да си бях изживяла детството си по-добре,но каквото-такова :) На мен ми се наложи да взема много трудно решение още на 9 години и затова от отгава вече имам за кой да се грижа и за какво ад помагам и ми остава по-малко време да съм дете :)