Вървим.

[boginqta_]

Не изпитваме нужда да говорим , а тишината е успокояваща.Всяка като че ли е изпаднала в своите мисли.Нарочно забавям крачка и изоставам малко след теб.Сега мога да те наблюдавам без да ме забележиш.Мога спокойно да проследя всяко твое движение. Гледам те..."пристално"..казват руснаците.Така и не успях да намеря съответната дума..."пристално"..така те гледам аз сега. Някак замъглено , без да се спирам някъде, загубвайки очертанията...
Презрамката на сутиена ти се е изместила встрани и сякаш ме подканва да продължа пътя й.Протягам ръка , подпъхвам леко пръсти и ги плъсвам леко по кожата ти.Проследявам извивката на рамото ти...Кoлко е лесно! Трябвало е само едно почти незабележимо движение.Отмятам също толкова незабелижимо косата ти , като подухване от вятъра и докосвам с устни шията ти.Само докосвам , нищо повече , искам само да те усетя и открия.Искам ..да те опозная с устни.да докосна всяка част от тялото ти , да усетя биенето на сърцето ти, топлината ти...Повтарям пътя на презрамката с устни , малко завиждайки й , че толкова често тя се докосва до теб.Но сега - не, сега аз ще я заменя , ще заменя и другата , откривайки те за мен , само за мен този път.Проследявам с устни всяка извивка на гърдите ти . Бавно, толкова бавно, че да мога да запомня всеки милиметър от теб. Да разбера какво е това у теб, което ме кара да замлъквам и да обърквам думите и мислите си.Може би точно този ореол около зърната ти, който дoкосвам малко със страхопочитание, защото за пръв път мога да бъда толкова близо до теб.Искам..да те погледна в очите , но не знам какво ще видя там , страхувам се..затова ги докосвам с пръсти. Като слепец , който иска да си създаде представа за човека срещу себе си , прокарвам пръсти по косата ти , челото, очите , веждите , устните...Устните..усещам как ти леко трепваш и дръпвам уплашено ръка.Може би твърде груби са пръстите ми?..Ще ги заменя с устни , ще науча всичко за теб само с устни.Все така слепешката се доближавам до теб и обхождам лицето ти.Къде са те?..твоите устни?..мекота..намерих ги..Докосвам леко горната , след това долната , усещам дъха ти и искам...Не , не сега , все още не съм те открила цялата за себе си.
Тръгвам по своя път надолу..Опитвам всяка вдлъбнатина , всяка точка от теб , за да стигна...Заслушвам се в ритъма на сърцето ти , усещам дишането ти и как то става все по-дълбоко...Моят път , моят път ще има край..но не бързай. Все още си непозната за мен.Ето тази гънка докосвам за първи път..и тази..и тази...Хм..имаш гъдел в сгъвката на коляното? 
Ти се опитваш да ме привлечеш към себе си , сочейки ми пътя и аз ще те послушам..ще тръгна с теб..Усещам нетърпението ти , желанието ти , устрема ти към мен.Моят оазис ме чака след пътя , аз знам. Приближавам се към извора, към така бленуваната моя цел.Защото аз съм жадна за теб..не се въздържам и забравям за обещанието си да те открия само с устни.Прокарвам език , за да усетя вкуса ти.Изследвам всяко кътче , милиметър по милиметър , за да стигна до най истинското място от теб. Ти започваш да трептиш и аз те обхващам с ръце , за да бъдеш само моя , за да не загубя пътя. Притискаш се до мен, а аз изпитвам неутолима жажда.Да , ти ще ми дадеш това, което искам сега , в този момент , в този момент аз и ти сме едно цяло и нищо не може да ни раздели.Вкопчваш се в мен и извикваш името ми по нов начин.По начин , който никога не съм чувала досега и това се врязва в съзнанието ми...
"О, извинявай!"
Ти си спряла , за да ми кажеш нещо и аз се сблъсквам с теб.Оправяш механично презрамката си...
Искам...да чуя името си..по онзи начин...
:)

[Dalechen]

красиво :)