морето...

[OvCeL4EnCetO]

Сърцето й бе изпълнено с тъга,ужас и вина....Сякъш болката се бе смесила с кръвта й и течеше по вените й..и така достигаше до всяка фибра на тялото й...Болка причинена от грешката...
Вече трети час ходеше по плажа.Обувките си носеше в ръка,а на раменете й имаше малка раничка,която носеше като товар-товара стаил се в малкото й нежно сърчице.Наистина беше мъчителен ден и тя знаеше,че едва сега започва и нощта...първата й нощ без Него..
Първата любов...мила,хубава...детска.
"Вижте ме колко съм жалка..Да,да..гледайте ме!!! Вижте ме колко съм съсипана,погледнете ме де!!!"-Искаше й се да изкрещи това на всички,които я гледаха,ала нямаше на кой...
Беше зима.Снежинките падаха,а тя-малкото,измъчено момиче ходеше боса по заснежения бряг.Измръзнала,посиняла от болка по вкочанените си стъпълца тя успя да промълви само:
-Морето...-И продължи да върви.
Тук се чувстваше спокойна,защитена дори...
Седна на снега и се разплака-с тихи,нежни сълзи..сълзите на влюбена Жена...
****
-Колко ли си тъжна само..А нужно ли беше да нараняваш и мен?НУЖНО ЛИ БЕШЕ?-Той викаше и чупеше, искаше,да, искаше да умре-беше я изгубил-моми4ето на живота му..
****
И двамата спяха.Тя на плажа-той, у дома.
И двамата страдаха,и двамата бяха болни от любовта си.
И двамата искаха да умрат.
****
Тя се стресна в съня си от думите му.."Прекалено много се притесняваш..."..."Никога няма да те оставя"..И болеше-всичко я болеше..
Прибра се у дома,веднага влезе в банята и си легна без да каже нито дума на родителите си.Опита се да заспи,но не успя и стана от леглото.Очите й бяха зачервени и вече я боляха,ала продължаваше да плаче-от мъка,от нежност по любовта на живота й-мразеше се за грешката..МРАЗЕШЕ СЕ!...И сърцето й продължаваше да кърви..
****
Въртеше се,от време-навреме се събуждаше и започваше да си блъска главата в стената"Защо я пуснах да си отиде?Защо???"
Стана от леглото и отиде до кухнята,изкара бутилка бира и започна да пие-болеше го..След миг промълви:
-Как ще живея без смеха ти,без целувките ти...Липсваш ми...
И заспа.
****
-Какво е станало?-попита вече задъхващият се лекар.
-Не знаем..Намерихме я така,вчера не ни каза нито дума и се затвори в стаята си-мислехме,че просто не й е добре,а тя..
В болницата беше ужасно-навън валеше ситен дъжд и понякога през замръзналия прозорец можеше да се види танца на някоя снежинка..
-Може би и тя е загубила сърцето си така както..мен..-каза Момичето и отново се унесе.
-Докторе какво е станало с нея?
-Получила е мозъчен кръвоизлив,още минута закъснение и е можело да я изпуснем.
-Ще се оправи ли?
-Да,разбира се.Другата седмица ще си е вкъщи.
****
Телефона иззвъня.Нейната мелодия.Вдигна,а в слушалката се чу глас:
-Вие ли сте Лили?
-Не.
-Приятел ли сте на Евгения?
-Не точно..Какво е станало?-започна да се питеснява той.
-Вчера вечрта Евгения е полу4ила мозъчен кръвоизлив...
-Моля???Тя как е?
-Стабилизирана,но екипа е бил на крачка да я изпусне.
-О,Боже,благодаря ти!
-В коя болница е?
-Света Анна.
-Благодаря много.-И затвори.Дали всичко това й се беше случило заради него.Дали беше виновен за мъките,които беше преживяла...Трябваше да отиде!!!
****
-Фъстъчке?-каза го нежно и тихо-нито помен от тона му от вчера.
-Палмъче?Какво правиш тук?
-Доидох да те видя.Аз..съжалявам...
-Моля те остави ме.Когато изляза от тук ще поговорим.-обърна се на другата страна,а сълзата й се стичаше по бузката..
****
След две седмици се беше възстановила и вече можеше да излиза с приятели,но не искаше.
С Пламен поговориха,когато той дойде у тях да я види,но тя му каза:
-Обичам те и ти не го разбра.Виж какво ми причини?!Не искам да говоря с теб! Не искам да те виждам! Любовта ни е опасна-моля те,недей да ми причиняваш още болка.Повярвай ми-тази ми беше напълно достатъчна...
Той трясна вратата под носа й и тя никога повече не го видя.
****
А какво й беше причинил? От мозъчния кръвоизлив беше получила парализа.С общите усилия на приятелите и родителите й,Евгения се възстанови,но не напълно.И до ден днешен онази болка в краката й..онази паметна болка от морето,от онази вечер остава..в душата й...

Кой каза,че от любовна мъка не се умира? Не се умира,но една част от теб изгаря..

[dylgokoska]

Колко е тъжно .......  [reevvv]

[kalista]

Много, много тъжно!  [sad3]

[OvCeL4EnCetO]

да [reevvv] тъжно е,любовта е най-голямото чудо на света.... [heart__]

[Gentiana]

Браво,миличко  :)
Много е хубаво  [inloveee] [cvetee]

[OvCeL4EnCetO]

Благодаря [shame] [heart__]

[Barlow]

mnoго е красиво ,но наистина най-хубавата болка е породена от това че обичаме истински.. Браво,много е хубаво

[OvCeL4EnCetO]

Много се радвам,че ви е харесала историйката :)

[...::Mag1::...]

Много, много тъжно!  [sad3]

[OvCeL4EnCetO]

да... [burning heart]