Пейката на безразличието..

[chaos_girl]

Прозорецът беше отворен... капки дъжд връхлитаха в стаята сякаш на игра...а вътре, в тъмното... някой плачеше...
Тя отвори големите си кафеви очи и погледна навън как вятърът носи капките вода...беше толкова красиво... искаше и се всичко да беше така... животът да минаваше сякаш на игра и любовта.... да беше красива...вместо това животът и носеше поредната порция болка... всеки ден, все повече... а любовта, която трябва да разкрие един нов и по-красив свят... сега сякаш я обргаждаше със стени от самота и я караше да се задушава... Тя отвърна поглед от прозореца и погледна към пода... към разпиляните снимки... към спомените, които вместо да и напомнят с радост за миналото... я преследваха в настоящето, сякаш да и докажат, че всичко рано или късно се срива...
Беше сама... чувстваше, че губи хората, на които най-много държи... и още по-лошо - сякаш нямаше начин да спре това... беше безсилна...като листо, оставено на произвола на вятъра... Фактът, че не може да направи нищо, я караше да се чувства жалка... малка... НИЩОЖНА... Сякаш животът вече не беше в нейните ръце, а в нечии други... в тези на някой, на когото не му пука... Вече нищо нямаше значение... мечтите, желанията, мислите...всичко бе заместено от безразличието... сивото, мрачното чувство, коeто болката бе оставила в сърцето и, понасяйки и разбивайки всички други - любовта, приятелството... щастието... ВСИЧКО...
Тя затвори очи и се понесе в поредния кошмар пълен със спомени и пропит с мъка...
Когато на следващият ден се събуди от познатото мяукане... усети, че денят ще бъде различен... взе си душ, метна тениската и джинсите и... макар да беше адски рано... излезе...
Все още валеше... улиците бяха пусти... тя се насочи към любимото си място... една пейка в Морската градина... сгушена и скрита в храстите и гледаща точно към морето...винаги беше оразна...
Когато я наближи, тя пална фас и заобиколи храстите очаквайки с нетърпение да се отпусне с поглед към водата и отново да потъне в любимите си... но така нараняващи я спомени... За нейно изумление на пейката вече имаше някой...
С рошава коса, тениска и джинси и с този така познат празен поглед... по някакъв начин той страшно и напомни за нея самата... Той я погледна за миг... погледна мястото до себе си, и отново обърна очи към морето... Колкото и странен да беше жестът... тя го разбра... нямаше значение дали ще тъгуват на различни пейки или на една обща... седна до него и също се загледа в морето...
Дълго време стояха така... неподвижни... изморени от живота... потънали в мълчание... Но тишината не бе тягостна... те се разбираха... без думи... без жестове... просто се разбираха...
Всеки ден от тогава те се срещаха на тази пейка... не си говореха... не знаеха нищо един за друг... но си помагаха и... се подкрепяха... и със всеки изминал ден в празните погледи блесваше едно пламъче... и с времето, то ставаше все по-голямо... пламъчето на живота... бавно, съвсем бавно... от просто съществуващи, те отново заживяха... безразличието още го имаше... непукизмът относно останалият свят, на който не му пукаше... пак бяха безразлични, но не бяха сами... подкрепяха се... разбираха се...
..............................
Тишина в тъмнината... капки дъжд влизаха във стаята.. а вътре... в тъмнината... двама... се обичаха...

[OvCeL4EnCetO]

много е хубаво :) и наистина края е е едно ново на4ало и един нов шанс за по-добър живот-наистина е много завладяващо :)

[chaos_girl]

радвам се, че ти хареса:)  :p

[OvCeL4EnCetO]

 :) хубавите неща лесно се харесват :)

[EvIcHkA]

Да, наистина е много хубавко !  [inloveee]

[chaos_girl]

thnx :))))) много :)

[eni s]

mnого е красиво!
:) браво