Денят, който идва.

[boginqta_]

Денят, който идва е нежелан. Без теб никой ден не ражда желания. Много желания, малко възможности. Много мечти, малко реалности. Денят, който идва е неразбан, недоумявам как го създададохме. В какво се превръщат мечтите? Кофти филм или просто тенденция? А сега на къде? Поредната интерпретация... Водка две и отговора е лесен. Самотна сутрин и всичко е ясно. А сега защо? Все търся отговори, а ми бягат въпросите. Намирам въпросите, но не виждам причината. Злоупотребявам с въпросите, но това е нормално. Няма логика в чувствата. Къде да се дяна? Кой да убия? Как да кръстя света в който те няма? Вероятно е нормално. Поредната която не иска. Как се преживява това? Жената която си отива и жента която не го иска ... Няма сентенция, няма обяснение. Такъв е живота, който следва. Вероятно ще оцелея. Вероятно не. Търся рецептата, опитвам се да игнорирам жената, хващам се за грешките. Не успявам. Не стигам до никаде. Вероятно бъркам. Защо да приемам живота в който те няма? Сбогом, спътнице моя.. Де да можеше.Не си отивам. Не мога. Не искам денят, който не започва с теб. Не се спирай, сред многото възможности все ще намамеря еднa за коята да се хвана.. Компромиса, на който съм способна, все има реални измерения. Но това е толкова далече от мечтите ми. Объркана съм, не се побирам в кожата си. Остани, върви си, дай ми смисъл да преживея денят който ме връхлита. Какво да се правя? Не стигам до никъде. Просто живея в денят , който не искам.

[`Fallen_Angel`]

 [bravisimo]

[tonnny_bg]

 [inloveee] Все ще намериш спокойствие един ден.Ще намериш и любов.Заслужаваш я. :)

[ReNKaTa]

Ужасно е да се чувстваш толкова объркана, но нека не забравяме, че след всеки край, идва ново начало! Поздрави  [cvetee]