News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Спомен в бледата мъгла

Started by Gentiana, October 17, 2005, 18:24:40 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Синя чаша от искрящ кристал,
бяло вино,с кехлибарна нотка,
аромат на цитрус в скъп бокал,
леден вкус на лято,плаж и лодка.

Плува спомен в бледата мъгла
на вино ,което обожавам.
Днес ще се напия. Ей така-
нито капка няма да оставям.

Неразумна искам да съм днес,
ще си пусна метъл див до дупка
и ще се отдам на своя стрес-
непозната ,нежна, сладка тръпка.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DEVIL_IN_HEAVEN

 [cool] Само така! Много добро решение си взела!... Но си вземи и нещо, на което да пишеш стихове, че ще станеш като мен - на салфетките... [lol]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Gentiana

Е, може и на тоалетната хартия , по изключение. [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Durzost

илюзия миражна - син кристал,
а и лодката ми е пробита,
бродя сам, сред тинята и кал,
вино пия, сухо, по три литра,
после се превръщам във свиня,
и с кристал хептен не се римувам,
сам лежа, грухтя, грухтя, грухтя,
и пиянски сънища сънувам,
плаж превърнат в кочина, лагуна,
някакви си дрехи, женски прашки,
съвест, изпъни ме ти на струна,
отърви от страстите дивашки ...



















Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл цял живот.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ANAKONDA

"Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва."

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dulce_Insoportabla

Трябва да ти призная нещо-в началото изобщо не ми харесваше(как пишеш имам предвид) ,докато не прочетох едно неверотно стихче,което ме грабна веднага и ме остави без думи.От тогава не мога да се спра,само чета твои работи и  вниквам в смисъла и толкова много ми харесваш,че нямам думи с които да го опиша.Поклон. [heart__]

Gentiana

 [lol] [lol]
ами, стихове се пишат по различен начин.
Моите отдавна не са класически, в куплети и точни рими.
Белите стихове са по-трудно смилаеми и не винаги успяваш да нацелиш ритъма и мелодиката, така че нормално е не всеки да ги харесва.
Радвам се, че все пак си открила нещо в моите , което е променило мнението ти за тях  :)
Не че са кой знае какво, де    [namigggg]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.